Сърца за изгаряне [bg]

На третото или четвъртото ни посещение д-р Павиа ме дръпна встрани и ми обясни, че като се има предвид колко дълго време е била пушачка, може да се окаже невъзможно да я накарам да ги откаже. Пък и на този етап спирането на цигарите можело да донесе повече вреди, отколкото ползи. Каза, че някои пациенти почвали да наддават на килограми и кръвното им се покачвало, когато откажели тютюна. Наддаването щяло да бъде плюс (беше отслабнала с почти петнайсет килограма), но високото кръвно — не. С две думи, рисковете били доста повече. Каза ми да продължа да опитвам, но да не се шашкам, ако нищо не стане.

Пък и имахме значително по-големи проблеми.

Ракът се бе разпрострял от кръвта ѝ в лимфните възли, далака, черния дроб и бе започнал да навлиза в централната ѝ нервна система. Химиотерапията и лъчетерапията забавяха процеса, но не достатъчно.

Леля Джо губеше битката.

После започнаха и болките.

— Пи ли си хапчетата?

— Да, но са ѝ предписали трамадол. Засега върши работа, но едва-едва. Организмът ѝ вече започва да свиква. Трябва да ѝ намерим нещо по-силно.

Не го изрече на глас, но имаше предвид хероин. Беше носил вече няколко пъти. Каза, че когато чичо му умирал от рак, хероинът и тревата се оказали значително по-ефективни от оксикодона, който лекарят му предписвал. Дори по-ефикасни от морфина, който му давали малко преди края.

— Не можем да я караме да взема хероин.

— Защо не?

— Понеже е хероин.

Не знам кое от двете бе по-притеснително — това, че най-добрият ми приятел искаше да даде на леля ми нелегални наркотици, или фактът, че най-добрият ми приятел с лекота можеше да се сдобие с такива вещества. Знаех, че може. Вероятно дори в момента имаше у себе си известно количество. Никога не ги използваше, но продажбата им беше друга работа. А той беше добър търговец. Започна с дребни нещица — основно трева, но не му отне много време да съобрази какви пари може да направи, ако просто осъществява контакт между купувачи и продавачи. Баща му се бе запилял да работи някъде, без да се интересува от друго, освен от пиенето. Дънк трябваше някак да плаща сметките. За съжаление реши, че това ще е начинът. Преди две години, когато го арестуваха за кражба от магазин, реших, че ще се стресне и ще престане. Но преживяното само го накара да бъде още по-предпазлив.

— Умен човек си, ама хич не те бива в измислянето на правдоподобни оправдания. „Защото“ няма да мине — каза Дънк. — Искаш да се чувства добре, нали?

— Хероинът е пристрастяващ.

— Също като оксито, морфина, трамадола, кодеина и всички останали гадории с рецепта, които я карат да гълта. — Той понижи глас: — Може да не ѝ остава много време, а ако нещата се развиват, както с чичо ми, ситуацията ще стане наистина гадна, и то по-скоро, отколкото си мислиш. Говори с лекаря ѝ. Кажи му, че може да намериш дрога. Да видим какво ще отговори.