Високи залози [bg]

Държаха Никълсън и госпожица Кели съответно на първия и на втория етаж. Извеждахме ги за разпити в отделни стаи, след което ги връщахме обратно с асансьора.

Отначало нито един от тях не желаеше да каже нещо повече от това, че са станали жертви на отвличане и насилие. Оставих ги да продължат няколко часа в тоя дух, дори деликатно позволих на Мара Кели да разбере, че гаджето й не се пречупва. Исках да засиля доверието й в Никълсън, преди да го разбия на пух и прах.

При следващата ни среща, на същото място, оставих на масата пред нея фотокопие на страница.

— Какво е това? — попита тя.

— Погледни го.

Мара се наведе, като отметна с пръстите си с бял маникюр един кичур от косата си. Дори и тук, в стаята за разпити, тя запазваше някаква поразителна изтънченост, макар да ми изглеждаше по-скоро придобита, отколкото вродена. Твърдеше, че е счетоводителка, но бе завършила само първата година в колежа.

— Самолетни билети? — заговори тя. — Не разбирам. За какво ми ги показвате?

Сампсън се приведе над масата. Когато пожелаеше — а това се случваше често по време на работа, — той можеше да изглежда доста заплашителен със своите двеста и шест сантиметра.

— От Монреал до Цюрих, полетът е бил снощи. Видя ли имената?

Той потупа с пръст върху билетите.

— Антъни и Шарлот Никълсън. Твоят приятел е смятал да избяга, Мара. Заедно със съпругата си.

Тя избута встрани фотокопието.

— Да бе, и аз имам компютър и цветен принтер.

Извадих мобилния си телефон и й го подадох.

— Тук е набран номерът на Суис Еър. Искаш ли да се обадиш и да попиташ за резервацията?

След като тя не ми отговори, реших да й отпусна още няколко минути, за да осмисли ситуацията. Всъщност тя беше права — бяхме фалшифицирали билетите. Когато се върнахме в стаята, беше готова. Личеше си, че е плакала, макар че се бе опитвала да изтрие сълзите си.

— Какво искате да знаете? — попита Мара, сетне присви очи. — И какво ще получа срещу това?

Сампсън я погледна изпитателно.

— Ще направим всичко, което можем, за да ти помогнем.

— Така стоят нещата, Мара — кимнах. — Който ни помогне пръв, и ние му помагаме.

Извърнах се към касетофона и го включих.