Високи залози [bg]

59.

Срещата, започнала в Уан Обсървейтъри Съркъл6, беше донякъде неофициална. Основното в менюто за вечерята бяха варените раци. Присъстваха неколцина души от администрацията към Белия дом, от средното ниво на йерархията, със семействата си. Когато вицепрезидентът свали сакото си, за да остане само по риза с навити ръкави, всички мъже незабавно последваха примера му.

Агент Корморан обаче не свали сакото си. Беше ушито по специална поръчка, за да прикрива пистолета му Зиг Зауер 0.357, прибран в кобура под дясната му мишница. И макар че днешното събитие определено не представляваше опасност за сигурността, не беше в кръвта на професионалиста да приема нещо за даденост, особено напоследък.

Специалните служби охраняваха просторната викторианска резиденция от 1972 г. Вицепрезидентът Нелсън Рокфелер и семейството му не се преместиха тук, но преди Тилман в тази сграда бяха живели всичките предишни вицепрезиденти със семействата си: Уолтър Мондейл, Джордж Буш старши, Дан Куейл, Ал Гор и Дик Чейни. Буквално всяко кътче от това място беше старателно документирано. Корморан познаваше къщата по-добре от апартамента си с две спални на Ем стрийт във Вашингтон.

Така че когато му се наложи да поговори насаме с вицепрезидента, за Корморан бе съвсем естествено да влезе в библиотеката през задната всекидневна, за да избегне среща с някого от гостите.

Тилман си наля уиски с лед и зачака, облегнат на лавицата над камината, докато Корморан заключи вратите в двата края на библиотеката.

— Какво е това, което не търпи отлагане, Дан? — попита Тилман.

— Трябва веднага да ви призная, сър, че ще прекрача някои граници — заяви агентът.

Тилман отпи от уискито си.

— Това е нещо ново. Имам предвид предупреждението.

Двамата мъже бяха приятели, доколкото можеше да съществува приятелство при хора с тяхното положение. Понякога ходеха на риболов, прекарваха заедно ваканциите си, но бяха само господин вицепрезидентът и агент Корморан — охраняван и охранител.

— Сър, мисля, че е време да уведомите президента за Зевс. Особено заради факта че някой от свързаните с Белия дом или кабинета може да е убиец.

Лицето на Тилман тутакси застина и той остави чашата си.

— Президентът го знае. Погрижих се за това. Но ни е нужно име. — Тилман вече бе осведомен за нахлуването на ФБР в онази къща във Вирджиния, но не знаеше последните подробности. Корморан му ги описа набързо, спомена включително и за камерите, открити в клуба за сексуални контакти.

— Засега никой не говори конкретно за Зевс, но ако се открият някакви видеозаписи, няма да има значение какъв псевдоним е използвал.

— Кога го разбра? — попита Тилман. Сега изглеждаше доста развълнуван.

— Днес. Този следобед.