Големите малки лъжи [bg]

Пери напълни и своята чаша.

— Защо няма да ходим?

— Ще водя момчетата на „Дисни върху лед“. Маделин е получила безплатни билети и ще ходим заедно, цяла трупа. — Селест си взе още един бонбон. Беше изпратила есемес с извинение до Рената, но така и не получи отговор.

Не беше я срещала от първия учебен ден, тъй като с воденето на децата ѝ до училище и прибирането им се занимаваше основно бавачката. Знаеше, че с отказа си заставаше на страната на Маделин и Джейн, но… е, тя наистина бе на страната на Маделин и Джейн. Освен това ставаше въпрос за парти по случай пети рожден ден. Не беше въпрос на живот и смърт.

— Значи, аз не съм добре дошъл на това… „Дисни“ събитие? — попита Пери и отпи глътка от виното си. И тогава тя го усети. В стомаха си. Леко присвиване. Но тонът му бе съвсем нормален. Шеговит. Ако Селест стъпваше внимателно, би могла да спаси вечерта.

Тя остави бонбона.

— Съжалявам. Мислех, че ще ти е приятно да останеш сам за известно време. Можеш да отидеш на фитнес.

Пери се изправи над нея, все още с бутилката вино в ръка. Усмихваше се.

— Нямаше ме три седмици. Заминавам отново другия петък. Защо бих искал да оставам сам?

Не звучеше и не изглеждаше ядосан, но Селест усещаше нещо във въздуха, нещо като електрически заряд преди буря. Косъмчетата по ръцете ѝ настръхнаха.

— Съжалявам — отвърна. — Не помислих.

— Гади ли ти се вече от мен? — Изглеждаше обиден. Наистина беше обиден. Селест бе постъпила неразумно. Трябваше да се сети. Пери винаги търсеше доказателства, че тя всъщност не го обича. Сякаш го очакваше, а после се ядосваше, когато повярваше, че се е оказал прав.

Тя понечи да стане от дивана, но това щеше да доведе до конфликт. Понякога, ако се държеше нормално, успяваше да потуши проблема още в зародиш. Вместо това обаче го погледна право в очите.

— Момчетата дори не познават това момиченце. А и толкова рядко ги водя на спектакли на живо. Просто реших, че това е по-добрата опция.

— А защо не ги водиш на спектакли? — попита Пери. — Ние нямаме нужда от безплатни билети! Защо не каза на Маделин да даде билетите на хора, които наистина ще ги оценят?

— Не знам. Не беше заради парите. Наистина.

Това изобщо не ѝ бе хрумнало. Така лишаваше някоя друга майка от безплатен билет. Трябваше да се сети, че по това време Пери ще си е у дома и ще иска да прекара свободното си време с момчетата, но той отсъстваше много често и тя бе свикнала да съобразява социалните им ангажименти главно със себе си.

— Съжалявам — спокойно добави тя. Наистина съжаляваше, но нямаше смисъл, защото той никога нямаше да ѝ повярва. — Може би трябваше да избера рождения ден. — Изправи се. — Ще си махна контактните лещи. Сърбят ме очите.

Той стисна ръката ѝ над лакътя. Пръстите му се забиха и плътта ѝ.

— Ей! Боли.

Това бе част от играта — първоначалната ѝ реакция винаги да е гняв и изненада, сякаш това се случваше за пръв път и той може би не осъзнаваше какво точно прави.