Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Мис Ребека Шарп до мис Амелия Седли
«Не съм писала на любимата си Амелия в продължение на толкова седмици, защото, мисля си, какви ли новини има за разправяне относно онова, което става в Царството на скуката, както съм кръстила имението, и колко ли може да те интересува дали реколтата на цвеклото е добра или лоша, дали угоеното прасе е тежало осемдесет килограма или деветдесет и дали добитъкът се развива добре, когато се храни с кръмно цвекло? Всеки един ден след последното ми писмо е бил съвсем еднакъв с предидущия. Преди закуска се разхождам със сър Пит и мотичката му. След закуска идва ред на уроците в занималнята; следва четене и писане на писма от и за разни адвокати, за наеми, каменовъглени мини, канали и други такива със сър Пит (чиято секретарка съм станала). След вечеря идват проповедите на мистър Кроли или игра на дама с баронета; през време и на двете тези забавления милейди гледа с еднаква отпуснатост. Напоследък е станала малко по-интересна, тъй като нещо се е разболяла и това стана причина в имението да се появи нов посетител — един млад лекар. Да, миличка, младите девойки не трябва никога да се отчайват. Младият лекар даде на твоята приятелка да разбере, че ако й харесва да стане мисис Глаубър, той с удоволствие ще я приеме да украси кабинета му. Отвърнах на този нахалник, че гипсът и позлатата могат да служат достатъчно добре за украса. Като че ли съм била родена да се омъжа за някакъв си селски доктор! Мистър Глаубър си отиде сериозно разстроен при този отказ, взел е някакво лекарство за успокоение и сега навярно е оздравял вече. Сър Пит се възхити от решението ми. Мисля, че би съжалявал, ако се наложи да изгуби малката си секретарка, и струва ми се, че този стар клетник има слабост към мене, доколкото изобщо е възможно той да има слабост към някого. Да се омъжа — ами! — и то за някакъв си селски лекар, след като… Не, не, човек не може да забрави толкова скоро старите връзки, за които няма повече да говоря. Нека се върнем към Царството на скуката.
От известно време насам то не е вече Царство на скуката. Миличка, пристигна ни на гости мис Кроли, със своите охранени коне, охранени слуги и охранено куче — великата, богата мис Кроли, със седемдесетте хиляди лири стерлинги, носещи пет на сто лихва, която, или по-право, чиито пари, двамата братя обожават. Горката душица има страшно апоплектичен вид; нищо чудно, че братята й са така много загрижени за нея. Трябва да ги видиш как се борят да й наредят възглавниците или да й подадат кафето!
— Когато идвам на село — казва тя (понеже е много духовита), — аз си оставям моята раболепна мис Бригс вкъщи. Тук ролята на раболепни мазници играят братята ми, мила, и каква хубава двойка са само!
Когато тя идва на село, нашето имение разтваря широко вратите си и ще предположиш, че в продължение най-малко на един месец старият сър Уолпол е излязъл от гроба си. Даваме приеми, излизаме на разходки с екипажа с четирите коня, лакеите си слагат най-новите канареножълти ливреи; пием кларет и шампанско по такъв начин, сякаш всеки ден ни ги поднасят на масата. В занималнята имаме свещи и огън, на които да се топлим. Принуждават лейди Кроли да облече най-светлата, граховозелена рокля, която има в гардероба си, а ученичките ми свалят грубите си обувки и тесните си вълнени карирани палта и си слагат копринени чорапи и муселинени рокли, както подобава на дъщерите на един баронет. Роуз пристигна вчера в много окаян вид — уилтширската свиня (една огромна нейна любимка) я блъснала на земята и й развалила прекрасната лилава копринена рокля на цветя, като заскачала отгоре й. Ако това се бе случило преди една седмица, сър Пит би ругал ужасно, би издърпал ушите на клетото момиче и би я наказал цял месец да се храни само с вода и хляб. А сега едничкото нещо, което каза, беше:
— Хубавичко ще те наредя, госпожице, когато леля ти си отиде — и взе цялата случка на смях, като нещо съвсем маловажно. Нека вярваме, че гневът му ще се размине, преди мис Кроли да си тръгне. Надявам се, че ще е така — заради мис Роуз. Какво умиротворяващо и облагородяващо средство са парите!