Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Мисис Бют Кроли до мис Пинкъртън, Чизик
Пасторския дом, Куинс Кроли
Декември
«Уважаема госпожице!
Макар не са минали много години, откакто имах възможност да се възползувам от приятните Ви и безценни наставления, аз винаги съм пазила най-добри чувства и най-дълбоко уважение към мис Пинкъртън и скъпия Чизик. Надявам се, че сте добре със здравето. Светът и образователната кауза не могат да си позволят да загубят мис Пинкъртън в продължение на още много, много години. Когато моята приятелка лейди Фъдлстън спомена, че скъпите й момичета се нуждаят от възпитателка (аз съм твърде бедна, за да взема възпитателка за моите деца, но нима не съм получила образованието си в Чизик?), възкликнах: „Та към кого другиго бихме могли да се обърнем, ако не към прекрасната и незаменима мис Пинкъртън?“ С други думи, нямате ли, скъпа госпожице, списък на онези от Вашите ученички, някоя от които би могла да постъпи на служба при моята любезна приятелка и съседка? Мога да Ви уверя, че тя ще вземе само такава възпитателка, каквато Вие й изберете.
Скъпият ми съпруг с удоволствие заявява, че харесва всичко, което излиза от училището на мис Пинкъртън. Как бих желала да го запозная, също и милите си дъщери, с приятелката на моето юношество и с тази, от която се е възхищавал великият лексикограф на нашата родина! Ако някога Ви се случи да минавате през Хампшир, мистър Кроли ме моли да Ви кажа, не се надява да украсите нашия провинциален пасторски дом с присъствието си. Той е скромният, но щастлив дом на преданата Вам:
Марта Кроли
П.П. Братът на мистър Кроли, баронетът, с когото, уви, не сме в такива близки отношения, каквито подобават на двама братя, има възпитателка за двете си малки момичета, за която чувам, че е имала щастието да учи в Чизик. За нея чувам най-различни неща; и тъй като съм най-нежно загрижена за скъпите си племеннички, които бих желала да виждам между собствените си деца, въпреки семейните разправии, и тъй като жадувам да проявя внимание към всяка една от вашите ученички, разправете ми, скъпа мис Пинкъртън, историята на тази девойка, с която заради Вас, бих желала да се отнасям приятелски.»
Мис Пинкъртън до мисис Бют Кроли
Джонсън Хаус, Чизик, Декември 18…
«Уважаема госпожо!
Получих любезното Ви писмо, на което отговарям веднага. Като жена с такава тежка служба, чувствувам голямо удоволствие, когато видя, че проявените от мен грижи са събудили отзвук на добри чувства и че в лицето на симпатичната мисис Бют Кроли откривам моята превъзходна бивша ученичка, веселата и изискана мис Марта Мак Тевиш. Щастлива съм, че под моите грижи сега се намират дъщерите на много от Вашите съученички в моето учебно заведение — и какво голямо удоволствие бих изпитала, ако Вашите собствени обични дъщери се нуждаеха от моите възпитателни напътствия!
Като изказвам уважението си към лейди Фъдлстън, аз имам честта (писмено) да й представя моите две приятелки, мис Тъфин и мис Хоуки.
Всяка една от тези девойки е напълно годна и има необходимия ценз да преподава гръцки, латински и основните правила на староеврейски; също тъй математика и история; испански, френски, италиански и география; музика — вокална и инструментална; танцуване без помощта на учител; както и основните познания по естествена история. И двете умеят добре да си служат с глобуса. Освен всичко това, мис Тъфин, която е дъщеря на покойния пастор Томас Тъфин (стипендиант на Корпъс Колидж, Кеймбридж), може да преподава сирийски език и елементарни познания по конструкционно право. Но тъй като е само на осемнадесет години и притежава крайно привлекателна външност, може би няма да е подходяща за дома на сър Хъдлстън Фъдлстън.
Мис Летиция Хоуки, от друга страна, няма външен чар. Тя е двадесет и девет годишна и лицето й е белязано от едра шарка. Вървежът й е спънат, притежава червена коса и малко слабо зрение. И двете девойки са надарени с всяка нравствена и религиозна добродетел. Изискванията им, разбира се, са такива, каквито заслужават способностите им. Като изпращам своите най-дълбоки почитания на преподобния Бют Кроли, аз оставам, любезна госпожо, Вашата най-покорна и вярна:
Барбара Пинкъртън
П.П. Относно мис Шарп, за която споменавате, е възпитателка в дома на сър Пит Кроли и която беше моя ученичка, не мога да кажа нищо лошо. Външният й вид не е приятен, но ние не можем да направляваме делата на природата. Макар че родителите й са били хора с лошо име (баща й бе художник, няколко пъти фалирал, а майка й, както по-късно с ужас научих, е била балерина в операта), все пак тя има значителни дарби и не мога да съжалявам, че я приех по милост. Опасявам се да не би принципите на майка й — която ми бе представена като французка графиня, принудена да избяга от отечеството си поради ужасите на революцията, но която, както научих, е била жена от най-долно потекло и с най-низка нравственост — да се окажат наследени от клетата девойка, която приех като отхвърлена от обществото. Нейните принципи обаче досега са били коректни (както се надявам) и съм уверена, че нищо няма да се случи, което да им навреди в елегантния и изискан кръг на известния сър Пит Кроли.»