Острието на Фондацията

Гендибал рече:

— Какво искаш от мен, Карол Рафирант?

— А как бъдеш ти титулован, ойчен?

— Има ли значение? Можеш да продължиш да ми казваш „учен“.

— Ако аз питам, има значение аз да ми отговориш, малък вириноско ойчен.

— Добре, аз се титуловам Стор Гендибал и сега ще ида да си върша моята работа.

— Каква бъдеш твойта работа?

Гендибал усети, че космите на врата му настръхнаха. Наблизо имаше и други умове. Излишно бе да се обръща, за да разбере, че зад него са застанали още трима. Отдалеко се задаваха и други. Здравата миришеше на фермери.

— Моята работа, Карол Рафирант, определено не е твоя работа.

— Така казваш ти? — Рафирант извиси глас. — Приятели, той казва неговата работа не бъдеш наша работа.

Отзад се разнесе смях и се чу глас:

— Той бъдеш прав, щото неговата работа бъдеш клепане в книги и чесане на ’мпютри, а това не става за истински мъже.

— Каквато и да е моята работа — твърдо отговори Гендибал, — сега отивам да си я върша.

— И как ще го направиш, малък ойчен? — каза Рафирант.

— Като мина край теб.

— Ти ще опиташ? Ти не боиш да спра с ръце?

— Ти и всичките приятели? Или само ти? — Гендибал изведнъж мина на демски диалект. — Ти не боиш с’мичък?

Строго погледнато, не се полагаше да го подтиква по такъв начин, но тъй щеше да спре общото нападение, а то трябваше да бъде спряно, за да не предизвика още по-голяма недискретност от негова страна.

Подейства. Рафирант се начумери още повече.

— Ако някого бъдеш страх, книжно момче, ти бъдеш оня, дето бъдеш пълен с него. Приятели, правете място. Стойте назад и пуснете да мине, та да види дал’ аз бъдеш с’мичък уплашен.

Рафирант вдигна големите си лапи и ги разблъска. Говорителят не се боеше от боксьорското изкуство на фермера, но винаги имаше вероятност човек да получи някой як удар.

Гендибал внимателно приближи, като с деликатна бързина работеше в ума на Рафирант. Не много — едва-едва, неусетно — но достатъчно, за да забави лекичко рефлексите. После се стрелна навън — към всички други умове, които вече се бяха насъбрали. Менталната му енергия виртуозно сновеше напред-назад, като никога не се спираше толкова дълго в нечий ум, че да остави следа, но все пак достатъчно време, за да открие нещо, което би могло да бъде от полза.

Приближи по котешки към фермера — бдителен, нащрек и успокоен, че никой не се опитва да се намеси.

Рафирант внезапно замахна, ала Гендибал съзря намерението в ума му, преди който и да е мускул да бе започнал да се стяга, и отстъпи встрани. Ударът направо изфуча край него — Карол явно не пестеше сили. Въпреки туй Гендибал продължаваше да стои недокоснат. Другите нададоха обща въздишка.

Говорителят не направи никакво усилие да блокира или отговори на удара. Щеше да е трудно да парира, без ръката му да го заболи, а нямаше никаква полза да отвърне със същото, понеже фермерът щеше да го издържи без проблеми.