Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Тривайз се позамисли и издаде напред долната си устна.
— Мислиш, че трябва да е Земята? Галактическите стандарти могат да се базират на местните характеристики на който и да е свят, нали така?
— Малко вероятно. Хората не действат по този начин. Двадесет хиляди години Трантор е бил столица на Галактиката — най-населеният свят в продължение на двеста века — и въпреки това не е наложил ротационния си период от 1,08 стандартни галактически дни. Ротационният период на Терминус е 0,91 СГД и ние не го налагаме на планетите, зависими от нас. Всяка използва свои собствени изчисления по собствената си система за местния планетен ден, а за нуждите от междупланетно значение изчислява и преизчислява — чрез компютри — разликите между МПД и СГД. Стандартният галактически ден трябва да е дошъл от Земята!
— Защо да трябва?
— Първо, Земята някога е била единственият населен свят, така че е естествено нейният ден и нейната година да станат стандартни и е твърде вероятно поради социалната инерция да са си останали стандартни и с населяването на други светове. Освен това моделът, който получих, беше на такава Земя, която се завърта около оста си точно за двадесет и четири часа и обикаля около своето слънце точно за една стандартна галактическа година.
— Това не може ли да е съвпадение?
Пелорат се разсмя.
— Сега ти си този, който говори за съвпадения. Би ли се обзаложил, че нещо такова може да бъде съвпадение?
— Добре, добре — промърмори Тривайз.
— Всъщност има и друго. Съществува една архаична мярка за време, наречена месец…
— Чувал съм за нея.
— Тя очевидно отговаря на периода, за който спътникът на Земята обикаля около нея. Обаче…
— Да?
— Ами един направо изумителен фактор на модела е, че спътникът, дето току-що го споменах, е огромен — повече от една четвърт от диаметъра на самата Земя.
— Никога не съм чувал за такова нещо, Янов. В Галактиката няма населена планета с такъв спътник.
— Но това е добре — оживи се Пелорат. — Ако Земята е свят, уникален в произвеждането на разнообразни видове и еволюцията на разума, тогава ще искаме тя да притежава и някаква физическа уникалност.
— Какво общо би могъл да има големият спътник с разнообразните видове, разума и всичко останало?
— Е, сега уцели точно в целта. Просто не знам. Само че си струва да се проучи, нали?
Тривайз се изправи на крака и скръсти ръце на гърдите си.
— Добре, къде е тогава проблемът? Прегледай статистиките на населените планети и открий една, чиито периоди на завъртане и обиколка да са точно един стандартен галактически ден и съответно една стандартна галактическа година. И ако тя има и гигантски спътник, значи си намерил каквото търсиш. От изявлението ти, че имаш предвид „една отлична възможност“, допускам че си сторил точно туй и вече разполагаш с твоя свят.
Пелорат придоби объркан вид.
— Виж, не стана точно така. Прегледах статистиките или по-скоро астрономическият факултет го направи и… добре де, да го кажа направо, такъв свят няма.
Тривайз рязко седна.
— Но това означава, че всичките ти аргументи са се сгромолясали.
— Според мен не напълно.
— Какво искаш да кажеш с това „не напълно“? Получил си модел с всевъзможни подробни описания и не можеш да откриеш нищо, което да му съответства. Значи твоят модел е безполезен. Трябва да започнеш отначало.
— Не. Това просто означава, че статистиките за обитаемите планети са непълни. В края на краищата, те са десетки милиони и някои от тях са много слабо известни. Например за близо половината светове няма точни данни за населението. За около шестстотин и четиридесет хиляди населени планети няма никаква друга информация освен имената и местоположението им. Някои галактографи са изчислили, че може би съществуват десетина хиляди населени планети, които изобщо не са в списъка. Предполага се, че самите светове предпочитат да е така. По тоя начин по времето на Империята биха могли да избегнат облагането с данъци.
— А също и в следващите векове — саркастично каза Тривайз. — Това ще им помогне да служат като пиратски бази, което в някои случаи би могло да се окаже по-доходоносно от обикновената търговия.