Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Ако — рече Деларми, като се облегна в креслото и отметна посивяващата си коса встрани от очите — тази организация, каквато и да е тя, съществува и ако е опасно могъща поради своите ментални способности и поради факта, че е тъй прикрита, дали е вероятно тя да маневрира чрез толкова забележима персона, каквато е един изпратен в изгнание съветник от Първата фондация?
Шандис мрачно каза:
— Човек би могъл да помисли, че не. Но въпреки това аз забелязах нещо, което е много обезпокояващо. Не го разбирам — почти неволно той зарови мисълта в ума си, засрамен, че другите могат да я видят.
Всички говорители забелязаха менталното му действие и, както строгите правила изискваха, уважиха срама му. Деларми също го направи, но ужасно нетърпеливо. После попита точно според формулата:
— Можем ли да те помолим да ни позволиш да проникнем в мислите ти, тъй като ние разбираме и можем да прощаваме всеки срам, който изпитваш?
— Също като вас — отговори Първият говорител — аз не виждам на какви основания човек ще заподозре, че съветникът Тривайз е оръдие на другата организация или, ако наистина е такъв, за какво евентуално би могъл да послужи. Въпреки туй говорителят Гендибал изглеждаше сигурен, а не трябва да се пренебрегва интуицията на никого, който е получил квалификацията да бъде говорител. Поради това аз се опитах да приложа Плана към Тривайз.
— Към отделен човек? — попита един от присъстващите с тиха изненада и после мигом показа разкаянието си, че е придружил въпроса с мисъл, която беше очевиден еквивалент на „Ама че глупак!“.
— Към отделен човек — каза Първият говорител, — и ти си прав. Ама че съм глупак! Много добре знам, че Планът по всяка вероятност не може да се прилага към отделни индивиди и дори към малки групи от хора. Въпреки това ми беше любопитно. Екстраполирах междуличностните линии на пресичане далеч извън допустимите граници, но го направих по шестнадесет различни начина и избрах не точка, а район на пресичането. После използвах всички подробности, които знаем за Тривайз — един съветник от Първата фондация не остава съвсем незабележим — и за кмета на Фондацията. След това ги нанесох заедно, опасявам се, че в доста голям безпорядък.
— Той млъкна.
— Е? — рече Деларми. — Доколкото разбирам, ти… Изненадващи ли бяха резултатите?
— Никакви резултати нямаше, както и трябваше да се очаква — отвърна Първият говорител. — С отделен човек нищо не може да се направи и въпреки това… въпреки това…
— И въпреки това?
— Прекарал съм четиридесет години в анализиране на резултати и съм свикнал да имам ясно усещане какви ще са те, преди още да бъдат анализирани; и рядко съм бъркал. В този случай, макар да нямаше резултати, изпитах силното усещане, че Гендибал е прав и че Тривайз не бива да бъде оставян без наблюдение.
— Защо да не бъде оставян, Първи говорителю? — попита Деларми, явно смутена от силното чувство в ума на другия.
— Срам ме е — каза Киндор Шандис, — че се подлъгах да използвам Плана за нещо, за което той не става. Сега още повече ме е срам, че съм си позволил да бъда повлиян от усещане, което е напълно интуитивно… и все пак трябваше, понеже то бе много силно. Ако говорителят Гендибал е прав — ако ние сме заплашени от опасност, идваща от неизвестна посока — тогава аз чувствам, че щом настъпи време нашите дела да изпаднат в криза, не друг, а Тривайз ще държи и ще изиграе решаващата карта.
— На каква основа го чувстваш? — попита шокираната Деларми.
Първият говорител Шандис хвърли нещастен поглед на хората край масата.
— Нямам никаква основа. Психоисторическата математика не разкри тайната, но докато наблюдавах играта на взаимоотношенията, ми се струваше, че Тривайз е ключът към всичко. На този млад човек трябва да му се обърне внимание.
25
Гендибал знаеше, че няма да се върне у дома навреме, за да може да присъства на събирането на Масата. Бе напълно възможно изобщо да не се върне у дома.
Държаха го здраво и той отчаяно изследваше умовете около себе си, за да разбере как точно да накара демяните да го пуснат.
Сега ликуващият Рафирант застана до него.
— Бъдеш готов, ойчен? Удар за удар, тупаник за тупаник — по демски. Хайде, ти бъдеш по-малък, значи удряш пръв.
— А теб ще те държи ли някой — попита Гендибал — така, както ме държат мен?
— Пуснете — рече Рафирант. — Не, не. Само ръце. Оставете ръце свободни, но дръжте крака здраво. Не искаме никакви танци.
Гендибал се почувства като забит в земята. Ръцете му обаче бяха свободни.