Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Виж, за туй не знам — със съмнение сподели Пелорат.
— Както и да е — продължи опонентът му, — струва ми се, че Земята трябва да е в списъка на населените планети, независимо дали й се иска. По определение тя е най-старата от тях, така че в първите векове от галактическата цивилизация просто е нямало как да я пропуснат. А щом веднъж е влязла в списъка, ще си остане там. В това отношение със сигурност можем да разчитаме на социалната инерция.
Пелорат се поколеба и придоби още по-объркан израз.
— Всъщност в списъка… в списъка на населените планети има една, наречена Земя. Тривайз се опули.
— Останах с впечатлението, че преди малко ти ми каза обратното.
— Като Земя я няма. Има обаче планета, наречена Гея.
— Тя пък какво общо има? Гийя?
— Г-Е-Я. Означава „Земя“.
— Защо тази дума ще означава Земя, Янов, а не нещо друго? За мен името е безсмислено.
Обикновено безизразното лице на Пелорат сега насмалко не се сгърчи от вълнение.
— Не съм сигурен, че ще повярваш… Ако карам по моя анализ на митовете, на Земята е имало няколко различни, взаимно неразбираеми езика.
— Какво?
— Така е. В края на краищата, в Галактиката се говори по хиляди различни начини…
— В Галактиката положително има различия в диалектите, но те не са взаимно неразбираеми. И дори да е трудно да разбереш някои от тях, все пак всички говорим стандартен галактически език.
— Да, но има и непрестанни междузвездни пътувания. Ами ако някой свят бъде изолиран за дълго време?
— Но ти говориш за Земята. Една-едничка планета. Къде остава изолацията?
— Не забравяй, че Земята е първоначалната планета и че някога човечеството там е било толкова примитивно, колкото дори не можем да си представим. Без междузвездни пътувания, без компютри, без никаква техника, развило се от предци, които не са били човеци.
— Че това е ужасно нелепо.
При тия думи Пелорат разочаровано овеси глава.
— Може би няма смисъл да го обсъждаме, стари друже. Така и не успях да убедя никого. Сигурно аз съм си виновен.
Тривайз моментално съжали за думите си.
— Янов, извинявай. Казах го, без да мисля. В края на краищата, има възгледи, с които не съм привикнал. Ти си развивал теориите си тридесет години, а аз ги чувам за пръв път и всичките наведнъж. Трябва да проявиш малко снизходителност. Слушай, ще си представя, че на Земята има примитивни хора, които говорят два съвършено различни, взаимно неразбираеми езика…
— Може би не два, а половин дузина — плахо рече Пелорат. — Земята е била разделена на няколко големи масива суша и отначало между тях едва ли е имало някакви комуникации. Обитателите на всяка отделна земна маса трябва да са развили свой собствен език.
С подобаваща сериозност Тривайз каза:
— И на всяка от тези земни маси, след като са разбрали за съществуването на останалите, са спорили по „въпроса за произхода“ и са се чудели къде точно хората за пръв път са еволюирали от другите животни.
— Спокойно биха могли, Голан. За тях това ще е съвсем естествен манталитет.
— И на един от тия езици Гея означава Земя. А самата дума „Земя“ произлиза от друг от тия езици.
— Да, да.
— И въпреки че галактическият стандартен език е езикът, дето произлиза от онзи език, на който „Земя“ означава „Земя“, по някаква причина хората от Земята са наричали планетата си Гея, както е било на друг от езиците им.
— Точно така! Наистина схващаш бързо, Голан.
— Само дето ми се струва, че няма защо да се прави сензация от това. Ако Гея наистина е Земята въпреки разликата в имената, тогава според предишния ти аргумент тя би трябвало да има периодика завъртане, равен точно на един галактически ден, период на обиколка точно една галактическа година и гигантски спътник, който се завърта около нея точно за един месец.
— Да, така би трябвало да е.
— Добре де, тя отговаря ли на тези условия, или не?
— Наистина не мога да ти кажа. Информацията я няма в таблиците.
— Ами? Добре, Янов, тогава да идем ли до Гея, за да измерим периодите й и да погледаме нейния спътник?
— Бих искал, Голан — поколеба се Пелорат. — Белята е, че и точното местоположение не е дадено.
— Искаш да кажеш, че разполагаш само с името и с нищо друго и че това е твоята отлична възможност?
— Нали тъкмо затуй искам да посетя Галактическата библиотека!
— Почакай. Ти каза, че таблиците не дават точното местоположение. Дават ли изобщо някаква информация за него?
— Води се, че е в сектор Сейшел… и отстрани има въпросителна.
— Добре тогава. Янов, не унивай. Ще идем в сектор Сейшел и все някак си ще намерим Гея!