Трите карти

— Да.

Навън се разнесе експлозия като от минохвъргачка. Прозорците по фасадата на „Наклонената кула“ се счупиха. Барът се изпълни със задушливи облаци сълзотворен газ.

— Е? — попита Роланд.

Можеше да сграбчи Еди, да отвори вратата, след което да го замъкне през нея. Но хлапакът бе рискувал живота си за него; Роланд беше видял с очите си как този човек, макар и преследван от някакъв кошмар, се бе сражавал с достойнството на роден Стрелец, въпреки слабостта си към наркотика, въпреки голотата си. Искаше Еди сам да вземе решението.

— Приключения, авантюри, кули, светове, които чакат да ги покорим — промърмори младежът и тъжно се усмихна. Двамата дори не трепнаха, когато в бара проникнаха нови гранати със сълзотворен газ, избухнаха и засъскаха на пода. Първите парливи облачета газ достигнаха кабинета на Балазар. — Струва ми се по-интересно от онези романи на Едгар Райс Бъроуз за Марс, които Хенри ми четеше понякога, когато бяхме малки. Забрави само едно нещо.

— Какво?

— Красиви момичета с голи гърди.

Стрелецът се усмихна.

— По пътя към Тъмната кула всичко е възможно.

Младежът отново потръпна. Вдигна главата на Хенри, целуна леденото, пепеливосиво лице и внимателно сложи на пода зловещата реликва.

— Добре — кимна. — И бездруго нямам планове за вечерта.

— Вземи това — каза Роланд и му подхвърли дрехите. — Сложи си поне обувките. Стъпалата ти кървят.

На улицата отвън двама полицаи с плексигласови шлемове и бронирани жилетки разбиха входната врата на „Наклонената кула“. В тоалетната Еди (нахлузил слиповете си и обул маратонките си „Адидас“) подаваше една по една опаковките кефлекс на Роланд, който ги тъпчеше в джобовете на джинсите на младежа. Когато прибра и последната опаковка, Стрелецът прегърна Еди през раменете, а хлапакът хвана лявата му ръка. Тъмният правоъгълник на вратата изведнъж се появи. Еди почувства как вятърът от другия свят разрошва косата му, влажна от пот. Чу вълните, които се разбиваха в каменистия бряг. Усети соления мирис на океана. Въпреки всичко, въпреки болката и тъгата, изведнъж пожела да види Кулата, за която говореше Роланд. Копнееше да я види. След смъртта на Хенри нищо не го задържаше в неговия свят. Родителите им бяха мъртви, не беше имал сериозна връзка с момиче вече три години — всъщност откакто бе започнал да се дрогира — само безкрайна върволица от курви и наркоманки. Нито една от тях не го заслужаваше. Майната им! Минаха заедно през прага. Еди дори избърза малко.

От другата страна изведнъж бе разтърсен от нови болезнени мускулни спазми — първите симптоми на хероинов глад. Връхлетяха го тревожни мисли.

— Почакай! — изкрещя. — Трябва да се върна за минутка! Бюрото му! Дрогата! След като са държали Хенри упоен, значи имат дрога! Хероин! Не мога да живея без хероин!

Погледна умоляващо Роланд, но лицето на Стрелеца бе като издялано от камък.

— Тази част от живота ти свърши — каза и прегради пътя му с лявата си ръка.