Замъкът Бландингс и други истории
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Замъкът Бландингс и други истории». Краткое содержание книги:
Дълбокият контраалт на романистка, зовяща малкото си, бе нарушил покоя на летния следобед. Мистър Потър стреснато се огледа. На моравата беше застанала лейди Уикъм. Той наблюдаваше как младата му приятелка се приближи към майка си и му се стори, че походката й вече не е така скоклива. Сякаш се движеше с неохота.
— Къде беше, Роберта? — попита лейди Уикъм, когато дъщеря й се приближи достатъчно, за да не повишава глас. — Къде ли не те търсих.
— Нещо важно ли е, мамо?
— Мистър Гандъл иска да отиде до Хъртфорд. Мисля, че е най-добре да го закараш с твоята кола.
— О, мамо!
Мистър Потър, който наблюдаваше от стола си, забеляза как по лицето на лейди Уикъм пробяга особено изражение. Ако той беше нейният английски издател, а не само евентуалният й американски издател, щеше да е отлично запознат с това изражение. То означаваше, че лейди Уикъм се готви да упражни прочутата сила на своя характер.
— Роберта — каза тя със застрашително тих глас, — аз изрично настоявам да закараш мистър Гандъл до Хъртфорд.
— Но нали обещах да играя тенис у Кръфтсови!
— Мистър Гандъл е далеч по-подходяща компания за теб от онзи млад непрокопсаник Олджи Кръфтс. Изтичай да му кажеш, че днес не можеш.
Няколко минути по-късно кокетна двуместна кола спря пред вратата на Кръфтстови. Седналата зад волана Боби извиси глас:
— Олджи!
Спортно облечената фигура на Олджърнън Кръфтс се появи на един от прозорците.
— Здрасти! Ей сега идвам.
След няколко минути мистър Кръфтс слезе при нея.
— Здравей! Ама ти май не си донесла ракетата, глупчо! — каза той.
— Тенисът се отлага — кратко обяви Боби. — Трябва да закарам Клифърд Гандъл до Хъртфорд. — Тя замълча. — Слушай, Олджи, искаш ли да ти кажа нещо?
— Какво?
— Но между нас да си остане.
— Естествено.
— Майка ми иска да се омъжа за Клифърд.
Олджи Кръфтс изхълцука сподавено. Толкова силно бе вълнението му, че едва не погълна първите двадесет сантиметра от цигарето си.
— Да се омъжиш за Клифърд Гандъл!
— Да. Страхотно се е навила. Твърди, че под негово влияние ще стана по-уравновесена.
— Кошмар! Послушай съвета ми и прати цялото начинание по дяволите. Нали учих заедно с него в Оксфорд. По-голям натегач светът не познава. Беше председател на студентското дискусионно общество и на куп други ужасии.
— Всичко е толкова объркано. Не знам какво да правя.
— Тегли му един шут и му кажи да върви да се гръмне. Само така трябва да се действува.
— Но толкова е трудно да не изпълниш желанията на мама. Нали я познаваш.
— Да — отвърна мистър Кръфтс, който наистина я познаваше.
— Е, както и да е — каза Боби. — Човек не знае. Винаги съществува възможност тя внезапно да го намрази. Случвало се е така да намразва хората.
— Да — съгласи се мистър Кръфтс. Лейди Уикъм го бе намразила от пръв поглед.
— Остава да се надявам, че внезапно ще намрази Клифърд Гандъл. Но да си кажа правичката, Олджи, нещата в момента никак не са розови.
— Свиркай си — окуражи я мистър Кръфтс.
— И каква полза, тъпчо? — мрачно рече Боби.
Нощта се бе спуснала над Скелдингс Хол. Лейди Уикъм беше в кабинета си и раждаше великите мисли, които впоследствие щяха да й осигурят авторско право на всички езици, включително скандинавските. Боби, успяла след вечеря да се измъкне от мистър Гандъл, се разхождаше из парка. А мистър Гандъл, озадачен, но не и победен, надяна леко сако и излезе с надеждата, че ще намери Боби.
Колкото до мистър Потър, той блаженствуваше в благословена самота в плоскодънна лодка под върбата край крепостния ров.
Хамнлтън Потър се бе влюбил в рова на Скелдингс Хол от пръв поглед. Тук, край върбата, ровът се разширяваше и почти достигаше размерите на езеро; а в отблясъците на звездите върху повърхността му и приспивното шумолене на птиците в дърветата имаше нещо безкрайно успокояващо. Целебният мрак обвиваше издателя като одеяло; прохладният нощен ветрец нежно галеше челото, по-загрято от чудесния отлежал портвайн на лейди Уикъм; и постепенно, умиротворен от заобикалящата го красота, мистър Потър си позволи да потъне в един от бляновете, характерни в подобни мигове за издателите.
Размишляваше за обложки, непродадени екземпляри и методи на разпространение; за хонорари, реклами, каталози и търговска отстъпка. И тъкмо когато разпилените му мисли като хвърчилки на магарешки бодил се закачиха за непрестанно покачващата се цена на целулозата, отнякъде наблизо долетя глас и грубо го върна към действителността.
— О, дано земята не се продъни под краката ми, преди да съм открил онуй, що другите намират тъй прекрасно.
Скромна молба, би си помислил човек, но, независимо от това, тя подразни мистър Потър като ухапване от комар. Защото гласът бе на Клифърд Гандъл.