Замъкът Бландингс и други истории
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Замъкът Бландингс и други истории». Краткое содержание книги:
И как за съвсем малко, помисли си, щеше да пропусне това възхитително старовремско спокойствие. Когато скоро след пристигането си в Англия се запозна с лейди Уикъм на една от вечерите в клуб „Перо и мастило“ и тя го покани да й гостува в Скелдингс, първата му реакция бе да й откаже. Тя бе жена с подчертано властна натура, а той съвсем наскоро бе излязъл от поредната нервна криза и лекарят му бе препоръчал пълно спокойствие и почивка. Затова му се струваше, че в такава близост и за по-продължителен период от време лейди Уикъм щеше да е твърде голямо натоварване за старата му нервна система. Да не говорим, че тя пишеше и романи, а инстинктът за самосъхранение, дълбоко вкоренен у всеки издател, му бе подсказал, че зад поканата й се крие злокобно намерение да му ги изчете всичките и да го уговори да ги публикува в Америка. Бе приел само благодарение на любовта си към старото и живописното, подсилена от факта, че Скелдингс Хол датираше от времето на Тюдорите.
Нито за миг обаче не бе съжалил за решението си — дори когато Клифърд Гандъл, със словоохотливостта на обигран политик, излагаше пред него становището си за Златния стандарт13 и други животрептящи проблеми. Хвърлеше ли поглед назад към живота си през последните осемнайсет месеца — живот прекаран в ад от дрънчащи телефони и автори, много от които жени, връхлитащи да го наругаят, че не е осигурил по-добра реклама за книгите им, почти можеше да си представи, че се е пренесъл в Рая.
На всичкото отгоре, Рай не без своите ангели. Защото в този миг през поляната към мистър Потър се зададе едно момиче, чиято походка бе така гъвкава, сякаш тялото му бе от каучук и китова кост. Фигурата му бе по момчешки стройна и грациозна, а неприкритата от шапка рижа коса приятно блестеше на слънцето.
— Здравейте, мистър Потър! — поздрави младата дама.
Издателят засия насреща й. Това бе Роберта Уикъм, дъщеря на неговата домакиня, завърнала се преди два дена в бащиния си дом след гостуване нейде в Северна Англия. Дружелюбна млада особа, която от пръв поглед спечели симпатиите му.
— Я виж ти! Кой дошъл! — каза той.
— Не ставайте. Какво четете? — Боби Уикъм взе ръкописа. — „Етика на самоубийството“. Колко жизнерадостно!
Мистър Потър снизходително се засмя.
— Сигурно ви се струва странно четиво в такъв ден и в такава обстановка, но един издател никога не е свободен. Изпратиха ми го от Ню Йорк за мнение. Както виждате, не ме оставят на мира дори когато съм на почивка.
Лешниковите очи на Боби Уикъм се забулиха в размисъл.
— Самоубийството не е за пренебрегване — прошепна тя. — Ако ми се наложи по-често да виждам Клифърд Гандъл и аз бих се самоубила.
Мистър Потър подскочи. Това дете от самото начало му допадна, но и през ума не бе му минало, че са чак дотам сродни души.
— Мистър Гандъл не ви ли харесва?
— Не.
— И на мен също.
— Не само на вас, на никого — каза Боби. — С изключение на майка ми. — Очите й отново потъмняха. — Според нея, той е чудесен.
— Сериозно ли говорите?
— Да.
— Виж ти! — обобщи мистър Потър. Боби се замисли.
— Нали знаете, че е член на Парламента?
— Да.
— Освен това се говори, че предстои назначаването му в Правителството.
— И той ми го намекна недвусмислено.
— А всички тези неща са пагубни за един мъж, не мислите ли? Карат го да се надува.
— Най-точната дума.
— И да важничи.
— Аз самият бих употребил същия израз — съгласи се мистър Потър. — В честите ни разговори преди да пристигнете, той се обръщаше към мен като депутат към група подчертано слабоумни избиратели.
— Често ли го виждахте преди да дойда?
— Много, въпреки че правех всичко възможно да избягвам.
— Такъв като него трудно се избягва.
— Да — мистър Потър смутено се изкиска — Искате ли да ви разкажа какво ми се случи преди ден-два? Само на никого не казвайте, разбира се. Тъкмо излизах от пушалнята една сутрин и го видях да се задава насреща ми по коридора. Какво да правя — хоп, отскочих назад и ха-ха! — скрих се в един долап.
— Изключително благоразумно.
— Да. Но за нещастие той отвори вратата на долапа и ме разкри. Получи се доста неловко.
— Какво му казахте?
— Какво можех да кажа? Боя се, че ме е сметнал за съвсем чалнат.
— Аз пък… Добре, мамо! Идвам!
13
Система, установена във Великобритания, а по-късно в други страни, в края на XVIII век. Характерно за нея е свободното сечене и обръщение на златни монети, обмяна на банкноти за злато. Практически отменена в годините на световната икономическа криза (1929–1933 г.) — Б. пр.