Замъкът Бландингс и други истории
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Замъкът Бландингс и други истории». Краткое содержание книги:
Боби наруши тишината с приглушен гробовен глас.
— Нима не знаете за мистър Потър?
— Ъ?
— Че има мания за самоубийство.
Клифърд Гандъл рязко си пое дъх.
— Не можем да го виним — продължи Боби. — Как бихте се почувствували, ако един ден се приберете вкъщи и заварите жена си, двамата си братя и един братовчед мъртви около масата?
— Какво!?
— Отровени. Месото с къри. — Тя потръпна. — Тази сутрин го заварих в градината жадно да поглъща една книга, озаглавена „Етика на самоубийството“.
Клифърд Гандъл прокара пръсти през мократа ви коса.
— Трябва да направим нещо!
— Какво можете да направите? Той мисли, че ние не знаем. Ако споменете пред него, просто ще си тръгне оттук, а това ще вбеси мама, защото тя иска да й публикува книгите в Америка.
— Ще го следя неотлъчно.
— Да, точно така трябва да се действува — съгласи се Боби.
С помощта на пръта тя избута лодката до брега. Мистър Гандъл, почти вкочанясал, изскочи от нея и забърза към къщата да се преоблече. Боби го последва с далеч по-спокойна крачка. В коридора пред кабинета я чакаше майка й. Лейди Уикъм изглеждаше разтревожена.
— Роберта!
— Да, мамо!
— Какво става, за бога? Преди няколко минути мистър Потър изтича покрай вратата ми мокър до кости, а току-що мина и Клифърд Гандъл, от когото също капеше вода. Какво са правили?
— Сбиха се в рова, мамо.
— Сбиха се в рова ли? Какво искаш да кажеш?
— Мистър Потър скочи във водата, за да избяга от мистър Гандъл. После мистър Гандъл скочи подире му, сграбчи го за врата, двамата се счепкаха и се бориха яростно доста дълго време. Изглежда са се скарали.
— Те пък за какво имат да се карат?
— Е, нали го знаеш Клифърд Гандъл. Какъвто е сприхав…
Тази черта от характера на Клифърд Гандъл бе убягнала от вниманието на лейди Уикъм. Тя разтвори широко проницателните си очи.
— Клифърд Гандъл сприхав?
— Според мен, той е от онези хора, които най-неочаквано намразват някого.
— Глупости.
— Не знам. Всичко ми се струва доста странно — рече Боби и продължи пътя си нагоре.
Когато стигна първата площадка, тя сви по коридора и спря пред една от стаите за гости. Лекичко почука. Отвътре някой се раздвижи и на прага застана мистър Потър в халат на цветя.
— Слава богу, че се отървахте! — възкликна Боби. Развълнуваният й глас трогна мистър Потър. Това дете му ставаше все по-симпатично. — Ако не бях там, когато мистър Гандъл се опитваше да ви удави…
Мистър Потър рязко подскочи.
— Опитвал се да ме удави? — изхълцука той.
Веждите на Боби въпросително се повдигнаха.
— Нима не са ви казали за мистър Гандъл? Не са ли ви предупредили? Не знаехте ли, че той е един от лудите Гандъловци?
— Един от… един от…
— От лудите Гандъловци. Нали ги знаете тези стари английски родове. От поколения наред всички Гандъловци са откачени.
— Нали не искате да кажете, че… не е възможно да… — мистър Потър преглътна. — Нали не искате да кажете, че мистър Гандъл е способен на убийство?
— Обикновено не. Но може внезапно да намрази някого.
— Мисля, че ме харесва — каза мистър Потър притеснено, но със задоволство. — Постоянно търси компанията ми, за да сподели възгледите си за… ъ-ъ-ъ… за най-различни неща.
— Прозявали ли сте се някога по време на тези разговори?
Мистър Потър пребледня.
— Това… това много ли го засяга?
— Дали го засяга! Нали си заключвате нощем вратата, мистър Потър?
— Но това е ужасно!
— Неговата стая е на същия етаж.
— Но защо не го затворят в лудницата?
— Защото все още нищо не е направил. Не можеш да затвориш някого, преди да е направил нещо.
— Лейди Уикъм знае ли?
— За бога, не казвайте на мама нито думичка. Това ще я притесни. Трябва просто да внимавате и всичко ще е наред. Правете всичко възможно да не останете насаме с него.
— Добре — каза мистър Потър. Междувременно последният от лудите Гандъловци, след като отлепи от тялото си дрехите, прогизнали в доскорошната водна вакханалия, загърна кокалестата си фигура в оранжева пижама и насочи цялата мощ на проницателния си ум към нововъзникналите обстоятелства.
Беше висок слаб младеж, чийто закривен нос и от най-привлекателната страна на профила му придаваше израз на вечно недоволство; да не говорим, че събитията от последния час не допринасяха с нищо за смекчаването на този израз. Защото без да си кривим душата трябва да признаем, че ако някога някой луд Гандъл е имал основания да полудее, то този човек бе Клифърд Гандъл в настоящия момент. Бяха го прекъснали в съдбовния миг, когато правеше предложение за женитба. Бяха го метнали във водата и наръгали с прът в корема. Семето на простудата кълнеше в главата му. А хранеше и смътни подозрения, че е глътнал тритон. Всички тези неща не допринасят за лъчезарността на характера.