Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Ала това доволство не се простираше до затворничеството й. Колкото и изолацията да благоприятстваше работата й, прекрасно осъзнаваше, че като проявява търпение, му дава твърде много власт. Какво ли би станало, ако не се върнеше? Той знаеше, че тя ходи на разходки, но как ли би реагирал, ако не се прибере? Ако излезеше през портата, намереше телефон и вземеше такси до летището?
Мисълта да му създаде грижи повдигна едва забележимо духа й. Джейн се облегна на лакти, отметна глава назад и се наслаждава на слънцето, докато студът на скалистата тераса не се просмука през вълнените й панталони. Тогава стана и се загледа надолу към долината.
Къщата и собственикът й се намираха в ниското, а зад гърба й се възвишаваха планинските ридове. Тя започна да се катери.
8.
Кал влезе във всекидневната, стиснал чантата на Джейн в ръка и отиде до френските прозорци, които извеждаха на задната веранда, но от нея нямаше и следа. Което можеше да означава само едно - бе отишла в планината.
Знаеше, че тя се разхожда почти всеки ден, но когато я попита, тя го увери, че никога не ходи надалече. Е, днес очевидно се беше отдалечила... толкова, че се бе изгубила! За някой с коефициент на интелигентност над 180, определено беше най-глупавият човек, когото бе срещал.
- По дяволите!
Той запрати чантата на дивана, при което закопчалката се отвори и съдържанието й се изсипа.
- Нещо не е наред ли, Кей-мен?
- Какво? Ъъъ, не.
Беше забравил за по-малкия си брат. Когато Итън се бе появил на портата преди двайсет минути, Кал му пробута някакво измислено оправдание, че трябва да позвъни по телефона, и го бе наврял в тази стая, докато се опитваше да разбере къде се е дянала жена му.
Да си спечели известно време, преди да представи съпругата си на семейството, се оказваше дори по-трудно, отколкото бе предполагал. Итън се бе върнал от ски ваканцията си преди три дни, родителите му от почивката си - преди два, и оттогава непрекъснато го тормозеха.
- Търсех си портфейла - излъга той. - Мислех, че може да е в чантата на Джейн.
Брат му стана от едно кресло близо до камината - която бе толкова голяма, че в нея би се побрала и кола - и отиде да надникне през френските прозорци. Гневът на Кал поомекна, докато го гледаше. С другия си брат Гейб бяха изпъкнали на спортното игрище, ала Итън се бе проявил в театралната трупа на училището. Въпреки че не беше лош атлет, не си падаше особено по организирания спорт, тъй като никога не успя да разбере защо някои хора толкова държат да победят.
Русокос, с по-фино телосложение от това на братята си и поразяващо красив, от тримата само той приличаше на майка им.
Изглеждаше като модел от списание и това бе причина да понася множество закачки от страна на Кал и Гейб. Имаше светлокафяви очи с гъсти ресници и нос, който никога не беше чупен. Тъмнорусата му коса бе късо подстригана и винаги грижливо сресана. Обикновено носеше официални ризи, прилежно изгладени елегантни панталони и мокасини, ала днес си бе сложил дънки и прастара тениска на рок групата „Грейтфул Дед“, които върху него изглеждаха като марково облекло.
Кал се намръщи.
- Да не си изгладил тениската?
- Само мъничко.
- Исусе, Ит, трябва да престанеш да правиш такива глупости.
Итън му отправи една от усмивките си на светец, само защото знаеше колко много им се дразни батко му.
- Някои от нас държат на външния си вид. - Изгледа окаляните ботуши на Кал с неодобрение. - Други май изобщо не ги е грижа как изглеждат.
- Я да мълчиш, задник такъв.
Езикът на Кал винаги се разваляше в присъствието на Итън. Имаше нещо в невъзмутимостта на хлапето, което просто го караше да ругае. Не че братчето му се впечатляваше особено. Като най-малък в семейство с три момчета, бе закален от братята си още от най-ранна възраст. Дори като деца Кал и Гейб бяха усещали, че Итън е по-уязвим от тях и се бяха погрижили да го научат да се защитава. Въпреки че никой никога не го беше признал на глас, всички в семейство Бонър тайно обичаха най-много Итън.
Освен това Кал го уважаваше. Брат му бе прекарал един разюздан период в живота си - докато беше в колежа и малко след това. Пиеше твърде много и спеше с прекалено много жени, но когато откри призванието си, реши да живее така, както проповядваше.
- Да посещавам болните е част от работата ми - каза Итън. -Защо просто не се отбия за малко при новата ти съпруга?