Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
Джек го погледна учудено.
— Много сте смел — каза той смаян. — И понеже прекарахте времето си в разговор с мен, постигнахте целта си. Искате ли да ядете?
— Не, не съм гладен.
Резкият лондонски диалект раздразни нервите на Джек.
— В такъв случай, добре. Лека нощ! — каза той и затвори вратата пред носа на необикновения си посетител.
Скитникът постоя малко, след това свали каскета си, извади от него цигара, запали я и тръгна по същия път, по който беше дошъл. Около пазарния площад, където се намираше полицаят, той направи голяма обиколка.
Черковният часовник удари десет и петнадесет, когато скитникът стигна ъгъла на Арундел Род. Той хвърли цигарата си, вмъкна се в сянката на една ограда и зачака.
Минаха пет минути, след това още пет. Скитникът съгледа един човек, който вървеше бързо по същия път. Той се усмихна в тъмнината, когато позна Хебуорд.
След разговора, който беше имал със скитника, Джек се разтревожи и сега бързаше към полицейския участък, за да събере сведения за Майк Бриксан. Скитникът знаеше, че това е тъй, но нямаше време да се занимава с директора, тъй като в същия момент откъм ъгъла безшумно сви един автомобил и спря близо до него.
— Вие ли сте, приятелю мой?
— Да — каза скитникът сърдито.
— Влезте в колата.
Скитникът се промъкна напред и погледна в тъмния автомобил. С внезапно движение той отвори вратата, сложи крак на стъпалото и се хвърли върху шофьора.
— Пипнах ли те, най-сетне, главорезо! — процеди той.
Едва беше изговорил тези думи и нещо меко, лепкаво го пръсна в лицето. Скитникът нищо повече не можа да види, остра болка го прониза. Той отпусна вратата и като смъртно ранен замаха във въздуха. Човекът от автомобила го ритна и той отхвръкна на тротоара. Колата с голяма скорост изчезна.
Хебуорд, който наблюдаваше тази сцена, се притича на помощ. Отнякъде изникна един полицай и двамата вдигнаха пострадалия.
— Този тук днес го виждах — показа полицаят — и го предупредих.
Скитникът изпъшка тежко и опипа очите си.
— Това не биваше да стане. Заслужих си го! — каза той бавно.
Хебуорд не вярваше на ушите си, тъй като това беше гласът на Майк Бриксан.
34
Полицейска намеса
— Да, аз съм — каза Майк горчиво. — Добре, вахмистър, няма нужда да чакате повече. Хебуорд, ще дойда с вас в къщи, за да се преоблека.
— Но, за Бога — извика Джек, взирайки се в детектив. — Никога не съм виждал човек така сполучливо преоблечен. Иначе лесно не мога да бъда измамен.
— Аз измамих всички хора, включително себе си — каза Майк гневно… — Въобразих си, че с едно писмо ще мога да го вмъкна в клопката. А вместо това, той мен изигра.
— Как?
— Пръсна в лицето ми концентриран разтвор от амоняк, ако не се лъжа — каза Майк.
След двадесет минути той излезе от банята в обикновения си вид. Само очите му бяха силно възпалени.
— Исках да го пипна, но той излезе по-хитър от мен.
— Знаете ли кой беше?
Майк кимна.
— Да, знам. Имам на разположение специална полицейска команда, която чака само да го арестува. Не исках да се вдига много шум и главното, да не се пролива кръв, защото предполагам, че без ожесточена борба той няма да се предаде.
— Не можах да позная колата, макар на пръсти да знам всички автомобили в града — каза Джек.
— Тя е съвсем нова кола и Главореза я използува само при нощните си авантюри. Вероятно не я държи в къщата си. Преди малко ме питахте, дали искам да ям. Дайте ми нещо да хапна, гладен съм като вълк.
Джек отиде в трапезарията и донесе студено месо. След това свари кафе и мълчаливо почака, докато се нахрани гладният детектив.
— Сега пак се чувствувам като човек — каза Майк. — От 11 часа преди обяд нищо не съм ял. Знаете ли, че нашата приятелка Стела Мендоза е в Гриф Товер? Струва ми се, че доста я изплаших. Преди около един час се навъртах натам, за да проверя дали птичката ми е в кафеза и като обикалях така, я видях. Тя страшно изпищя.
Някой потропа на вратата и Хебуорд обърна глава.
— Кой ли идва по това време? — каза той.
— Навярно е полицаят.
Хебуорд излезе и отвори вратата. Навън стоеше набита тежка жена, средна възраст. В ръцете си държеше свитък хартия.
— Вие ли сте мистер Хебуорд? — попита тя.
— Да — отвърна Джек.
— Ето ръкописа, който мис Лимингтон остави в къщи. Тя ме помоли да ви го предам.
Хебуорд взе свитъка и го разгъна. Беше ръкописът на Розела.
— Защо го носите? — попита той.
— Тя ми каза да го донеса, щом го намеря — отвърна жената.
— Добре — каза Джек добродушно. — Благодаря ви.