Тайнственият убиец

— Колата затворена ли беше?

Жената кимна.

— И заминаха? В колко часа?

— Малко преди 10. Преди автомобилът да тръгне, черковният часовник удари.

Студени тръпки полазиха Майк.

— Сега е 11 и двадесет и пет. Много късно идвате.

— Много време търсих ръкописа. Намерих го най-после под възглавницата на мис Лимингтон. Ама тя не е ли тук?

— Не, няма я — каза Майк спокойно. — Благодаря ви, повече не ви задържам. Сега бъдете така добра, да ме почакате в полицейския участък.

Майк изтича по стълбата, обличайки дрехата си.

— Къде мислите, че е?

— В Гриф Товер — отговори Майк бързо. — Дали Грегори Пене ще остане жив тази нощ, ще зависи от това, дали не е направил нещо лошо на Адела.

В полицейския участък той намери хазайката. Бедната жена беше разтревожена и изплашена.

— Какво облекло носеше мис Лимингтон, когато излезе?

— Син костюм — отговори жената. — Хубав син костюм, който постоянно носи.

Група полицаи от Скотланд Ярд чакаха в участъка. Един препълнен автомобил потегли от Чайчестер. Майк беше обхванат от трескаво нетърпение и пътуването му се струваше безкрайно. Най-после колата сви към Гриф Товер, Майк не дочака да събудят вратаря, а блъснаха вратата с автомобила и тя се отвори.

Нямаше нужда да се звъни, вратата на хола беше отворена. Майк изтича през празния хол, мина коридора и влезе в библиотеката на Грегори Пене. Вътре гореше само една лампа и осветляваше слабо стаята. Самата стая беше празна. С бързи крачки той се отправи към писалищната маса и завъртя ръчката. Килията на Баг се отвори, но маймуната я нямаше.

Майк натисна копчето на звънеца и веднага влезе един слуга, когато познаваше от по-рано.

— Къде е господарят ти? — попита Майк на холандски.

Слугата поклати глава.

— Не знам — отговори той и погледна нагоре.

— Покажи ми пътя!

Те се върнаха във външния хол и по стълбата се качиха на горния етаж, минаха през един дълъг коридор с множество мечове. По стените, както и долу, намериха една врата, също отворена. Те влязоха в голяма танцувална зала, в която Грегори Пене беше прекарал вечерта. И в тази зала нямаше никой. Майк излезе. Внезапно той чу силно тропане на една врата в коридора. Ключът беше на вратата. Майк го завъртя и отвори вратата. Стела Мендоза бледна като платно, излезе навън, олюлявайки се.

— Къде е Адела — простена тя.

— Точно това от вас искам да узная — каза Майк строго. — Къде е тя?

Стела безпомощно поклати глава. Тя не беше в състояние да говори и падна в безсъзнание.

Майк я остави и тръгна нататък. Той тичаше от стая в стая, но никъде нямаше следа от Адела, нито от бруталния Пене. Детективът наново претърси библиотеката, влезе в малкия салон, където беше сложена маса с прибори за двама души. Покривката на масата беше накапана с вино. Една чаша беше полупразна. Но двамата, за които беше приготвена масата, не се виждаха.

Майк беше обхванат от пълно напрежение. Мислите му бяха съсредоточени само към един въпрос, разрешаването на който за него беше по-важно от самия му живот. Изведнъж той чу шум откъм килията на Баг. Майк се обърна, в отвора се показа страшната фигура на маймуната. От рамото й течеше кръв и падаше надолу. В големите си ръце държеше куп парцали. Майк се взря по-добре и пред очите му притъмня. Разкъсания и изцапан с кръв парцал, който Баг държеше, беше блузата на Адела Лимингтон.