Принцеса с часовников механизъм

И с тези думи той си тръгна, сред вихрушка от тъмни одежди и мътно

проблясващи руни. Вратата едва що се беше затворила зад гърба му,

когато Уил изсъска:

— Как можа да му дадеш документите? Те ни трябват...

Шарлот, която отново се бе отпуснала в стола, полупритворила очи,

каза: — Уил, цяла нощ стоях будна и преписвах важните пасажи. Голяма

част беше...

— Безсмислици? — подхвърли Джем.

— Порнография? — обади се Уил едновременно с него. — Или пък и

двете — допълни той. — Никога ли не си чувал за порнографски

безсмислици?

Джем се ухили, а Шарлот зарови лице в ръцете си.

— По-скоро първото, отколкото второто, ако толкова държите да

знаете. Преписах всичко, което успях, с неоценимата помощ на Софи. — Тя

вдигна глава. — Уил... не забравяй, че това вече не е наше задължение.

Мортмейн е проблем на Клейва, или поне те така виждат нещата. Имаше

време, когато единствено ние бяхме отговорни за него, ала...

— Ние сме отговорни за безопасността на Теса! — Остротата в гласа

на Уил изненада дори Теса, а той пребледня, когато си даде сметка, че

всички го гледат изненадано, но въпреки това продължи: — Мортмейн все

още иска да се добере до нея. Не може да си въобразяваме, че се е отказал.

Може да се върне с автоматони, с магия и огън, чрез предателство, ала

едно е сигурно — той ще се върне.

— Разбира се, че ще я защитим — рече Шарлот. — Не е нужно да ни го

напомняш, Уил. Тя е една от нас. И като стана дума за това... — Тя погледна

към чинията си. — Джесамин се връща утре.

— Какво? — Уил събори чашата си с чай и утайката попи в

покривката. Около масата настана оживление, макар че Сесили просто се

взираше в останалите объркано, а Теса само си пое рязко дъх, като запази

мълчание. Спомни си последния път, когато бе видяла Джесамин, в Града

на тишината, със зачервени очи, бледа, ридаеща и ужасена... — Тя се опита

да ни предаде, Шарлот. А ти просто ще й разрешиш да се върне?

— Тя няма друго семейство, богатството й беше конфискувано от

Клейва и освен това състоянието й не позволява да живее сама. Двата

месеца на разпити в Града от кости едва не са я накарали да полудее. Не

смятам, че ще представлява опасност за когото и да било от нас.

— И преди не смятахме, че ни грози опасност от нея. — Тонът на Джем

беше по-суров, отколкото Теса бе свикнала да чува от него. — И все пак

действията й за малко да изпратят Теса в ръцете на Мортмейн, а нас — в

немилост.

Шарлот поклати глава.

— Ще са ни нужни милост и състрадание. Джесамин не е каквато беше

преди... както бихте се убедили сами, ако я бяхте посетили в Града на

тишината.

— Нямам никакво желание да посещавам предатели — студено заяви

Уил. — Все още ли бръщолевеше как Мортмейн бил в Идрис?

— Да... именно затова Мълчаливите братя най-сетне се отказаха —

така и не можаха да измъкнат нищо смислено от нея. Тя не знае никакви