Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Не — сериозно отвърна Солвиц. — Тя няма да може да роди никого. Това е изключено по замисъл.
— Много ли ги имате такива? — продължаваше да напада Мета, явно забравила с кого си има работа.
— Цял харем — на сериозно или на шега й съобщи доктор Солвиц. — Ако, разбира се, ви е позната тази дума.
— Позната ми е — сърдито измърмори Мета. — Специално изучавах историята на половия въпрос.
— О! — възкликна Солвиц. — Откъде такъв интерес към миналото? И още повече към секса. Сигурно е под влияние на Язон дин Алт. Та във вашия свят въобще не съществува понятието „семейство“. Там всички сте деца на Пир, не на Кърк, а на Планетата. Нали така?
— Да, но във връзка с това една жена от Пир никога не става вещ, принадлежаща на мъжа.
— Безусловно! — подхвана Солвиц. — Как можете да бъдете вещи един на друг, когато всички принадлежите на един стопанин — на Нейно Величество Войната! Вие просто сте пушечно месо и раждате деца от тринадесет годишни, за да загиват в кървавите битки. Милата ми нравственица!
Солвиц говореше без да обръща никакво внимание на пистолета на Мета, почти опрян в челото му.
„Незаредени пистолети ли ни е пробутал, или какво?“ — предположи Язон, но за всеки случай хвана пирянката за ръката и й прошепна ласкаво:
— Мета, ние дойдохме да разговаряме, а не да стреляме.
— Според мен този е истинският! — извика тя. — Чувствам, че този е човек и ще го убия!
— Не трябва, Мета — помоли Язон.
А Солвиц обясни уморено:
— Разберете най-накрая, че всеки път съм бил истински. Имам много тела. И мога да имам още повече. Сменям телата си, както вие дрехите. Ще ми скъсате още едно сако — ще си го поправя или ще облека ново. А до моя безсмъртен интелект не можете да достигнете. Успокойте се!
Пистолетът скочи в кобура. Мета се позамисли.
— Хайде да направим така. Сега отивате ей-там в оная къщичка и правите каквото си искате. Аз бих ви посъветвал първо да поспите. А утре…
— Извинете, в какъв смисъл утре? — реши да уточни Язон. — Сменят ли се денят и нощта тук?
— Вярно — оживи се Солвиц. — Хубава мисъл. Ако ви харесва, можем да направим и това. Но имах предвид чисто психологическото утре, когато ще сте се наспали и сте се събудили бодри и благоразположени. Хайде да говорим на свежа глава. А сега ви оставям, ако позволите.
Той се гмурна обратно в кристалното кълбо и изчезна.
Язон и Мета унило се повлякоха към бунгалото. Разбира се, там имаше всичко, което пожелаеш. Да ровят из помещението и да търсят някакво коварство им се струваше повече от нелепо. Бяха загубили още един рунд и трябваше да съберат сили пред решаващия дуел, без да се смущават от това, че същото иска от тях и противникът им. Но, дявол да го вземе, поне в нещо да не се подчинят! И Язон каза:
— Какво ни посъветва нашият приятел Теди? Незабавно да заспим? Ние пък няма да спим.
— Какво по-точно предлагаш? — не доразбра Мета.
Мислите й явно бяха далеч оттук. Язон също започна отдалеко:
— Дай да поговорим за това-онова. Ти нарече онази девойка от зелената будка „андрошка“. Отдавна ли знаеш за андроидите?
— Ами как? При нас много пъти долитаха онези чудаци от Лада и веднъж се опитаха да се справят с нашата фауна с помощта на андроиди. Голям смях падна. А някои наши мъже се увлякоха по андроидки. Каква глупост! Ами те не са истински и абсолютно не стават за война на Пир. Тогава ги кръстихме андрошки.
— Мета, аз истински ли съм? — попита Язон.
Мета го погледна замислено.
— Като че ли да.
— Любима моя, безумно се затъжих за теб тези дни. Помниш ли как си прекарвахме времето през дългите полети?
— Ти искаш да правим любов тук?!
— Какво толкова? Да, тук и сега! — Язон като че ли се обиди. — Да не би да не ти харесва леглото? Да вървим на тревата тогава. А за любителите на екзотиката тук има и басейн. Но по моему все пак в леглото е по-приятно.
— Какво общо има леглото?! — учуди се Мета на неговата недосетливост. — Да се любим тук е все едно да го правим на сцена пред публика. Тук съвсем не сме сами.
„Каква глупост!“ — щеше да каже Язон, но се сдържа и формулира мисълта си много по-меко:
— Каква странна мисъл, Мета. Та тук има само андроиди. Може би трябва да се притесняваме и от бордовия компютър? Ела при мен, скъпа…