Малко след залеза
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Малко след залеза». Краткое содержание книги:
Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови романи и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на „Малко след залеза“, ще знаете още нещо — че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ни държи в напрежение и да не ни оставя да заспим, докато не прочетем и последната дума. Сама по себе си всяка история е шедьовър, поразяващ не само със сюжета, но и с усещането за съпричастност към героите — обикновени хора, попаднали в необикновени ситуации.
Миговете след залеза или след настъпването на здрача (ако повече ви харесва) са магически — тогава всичко добива други измерения, тогава въображението протяга пръсти към сенките, размиващи се в мрака, и рисува невъобразими сцени. Тогава пристъпвате в света на Стивън Кинг — вълшебен, неповторим и привличащ като магнит.
Псето си беше чиста проба художествена измислица, обаче Рик Хардин не беше.
Елън Уитлоу от Нокомис падна в тоалетната; полата й се запретна над бедрата като на курва. Лий понечи да я сграбчи за ушите и да й заблъска главата в стената. Беше му дошло до гуша. Крайно време беше да й даде незабравим урок.
Тези мисли изникнаха в главата му почти едновременно и без логическа връзка помежду им. В съзнанието му сякаш се бе спуснала тъмночервена пелена. А около нея — над нея, под нея и отстрани — звучеше нечий мелодичен глас. Приличаше малко на гласа на Стивън Тайлър от групата „Аеросмит“: „Ти не си ми вече гадже, не, не си ми вече гадже, как можа да го направиш, курво мръсна, ще пострадаш…“
Лий направи три крачки към нея, в същия миг тишината бе нарушена от автомобилен клаксон. Звучеше съвсем наблизо и объркваше вътрешния му ритъм, разбивайки на пух и прах концентрацията му: „БИЙП! БИЙП! БИЙП! БИЙП!“
„Автомобилна аларма“ — каза си и отмести поглед от входа на тоалетната към свитата на пода жена. Юмруците му се свиваха и отпускаха, издавайки колебанието му. Най-накрая изпъна показалец към жената. Нокътят му беше дълъг и мръсен.
— Само мръдни и си мъртва, кучко — изръмжа и се обърна към вратата.
В клозета беше доста светло, както и на паркинга, но пространството между двете крила тънеше в мрак. За миг сякаш ослепя, после нещо го блъсна в гърба, принуждавайки го да направи няколко залитащи крачки, след което се спъна в нещо друго — подложен крак — и се просна на циментовия под.
Нападателят го ритна в бедрото (предизвиквайки болезнено схващане на целия мускул), после в задника. Лий понечи да се изправи… Някой процеди:
— Не си го и помисляй, Лий. Държа щанга. Не мърдай, иначе ще ти смажа главата.
Лий остана да лежи по корем и с протегнати ръце.
— Излез, Елън — каза непознатият. — Нямаме време за губене. Излез веднага.
Никакъв отговор. После мръсницата попита с треперещ глас:
— Не сте го наранили, нали? Нали не сте го наранили?
— Нищо му няма, но ако не излезеш веднага, лошо му се пише! — Пауза. — И вината ще е само твоя!
Алармата продължаваше да оглася околността с монотонното си бибипкане.
Лий се опита да обърна глава и гърбът му тутакси бе прорязан от силна болка. С какво ли го беше халосал този копелдак? Щанга ли беше казал? Не можеше да се сети.
Непознатият отново го ритна отзад. Лий извика и допря лице в циментовия под.
— Излизай, госпожице, или ще му разбия черепа! Вече нямам избор!
Този път курвата говореше от по-наблизо. Гласът й продължаваше да трепери, но в тона й вече се усещаше и възмущение.
— Защо го направихте? Не трябваше да се…
— Извиках полиция — заяви човекът зад него. — Патрулната ще бъде тук до десетина минути. Господин Лий-Лий, ключовете за колата у теб ли са или у нея?
Лий се замисли.
— В нея са. Каза, че съм прекалено пиян, за да карам.
— Чудесно. Елън, качвай се в колата и дай газ. Карай само направо до Лейк Сити и ако Господ ти е дал достатъчно акъл, няма да спреш и там.
— Няма да го оставя с вас! — извика гневно жената. — Не и докато държите тази щанга!
— Напротив, ще го оставиш. Ако не тръгнеш веднага, той остава без глава.
— Изрод!
Мъжът се засмя и смехът му изплаши Лий повече от всичко досега.
— Ще броя до трийсет. Ако дотогава не си подкарала на юг, ще си поиграя на голф с главата му.
— Не можете да…
— Тръгвай, Ели. Послушай го!
— Е, сама го чу. Любимият ти каза да се разкараш. Ако искаш утре вечер да те довърши, и то заедно с бебето — супер. Тогава няма да съм наоколо. Сега обаче съм тук, така че си закарай тъпия задник до колата!
Това беше заповед на разбираем за нея език. Лий видя как обутите й в сандали крака бавно взеха да се отдалечават. Онзи, който го беше халосал, започна да брои на глас:
— Едно, две, три, четири…
— Побързай, мамка му! — кресна Лий и бе възнаграден с поредния ритник в задника. Ударът не беше толкова силен, ала пак го заболя. Алармата не спираше да разпръсква дразнещото си „БИЙП“. — Закарай тъпия си гъз до шибаната кола!
Тя се затича. Сянката й се носеше подире й. Непознатият преброи до двайсет, когато старичкият двигател на крайслера заработи, и стигна до трийсет, когато Лий зърна стоповете на излизащата от паркинга кола. Затаи дъх и зачака следващия удар, ала за негово облекчение удар не последва.