Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
— Помагах му в някои неща.
— Видя ли дрогата в магазина?
Маркъс само поклати глава.
— Какво взе от там?
— Нищо.
— Смисълът нещо ми се губи, малкият — заяви Рей Рей и почука с пистолета по бедрото си. Маркъс усети как стомахът му се свива, стана му гадно.
— Мислех да прибера кашоните от мазето му.
— Какво имаше в тях?
— Не знам. Каквото и да е. Все щях да изкарам някой долар.
— Без да ми докладваш?
Маркъс кимна. Рей Рей напъха пистолета обратно под колана си.
— Продължавай — рече той.
— Оправих Корееца следобед. Мислех да изкарам кашоните с мотокара, но тогава се появи оня шибаняк.
— Опиши ми го.
— Висок, бял. Носеше дълго палто.
— Не беше ли някой от двамата, които видя по-късно?
— Мисля, че не.
— Мислиш?
— Тоя носеше маска.
Рей Рей измъкна черна маска изпод якето си.
— Като тази?
Маркъс кимна, без да се замисли.
— И той гръмна по мен в мазето, ама аз се измъкнах през тунелите.
— И това е всичко?
— Аха.
— Значи искаш да кажеш, че другият е прибрал дрогата ми?
Маркъс сви рамене.
— Как мислиш да се изчистиш от тая гадост, малкият?
— Като ти помогна да намериш дрогата.
Рей Рей въздъхна и се наведе. Очите му се изравниха с тези на момчето.
— С коя ръка стреляш?
Маркъс вдигна дясната си ръка, а Рей Рей започна внимателно да я разглежда, сякаш никога досега не беше виждал нещо подобно. После се изправи и тръгна покрай оградата, подритвайки дребните камъчета по пътя си. След малко се върна с буца бетон в ръка.
— Ела с мен.
Спряха на малка циментирана площадка с назъбени краища, но сравнително гладка повърхност. Рей Рей го накара да легне по корем и да изпъне странично лявата си ръка. Членовете на бандата направиха широк кръг около тях.
— Разпери пръстите си.
Маркъс се подчини.
— Ирландците му викат „спиране на вятъра“ — поясни Рей Рей, очаквайки някаква реакция от зяпачите. Маркъс нямаше какво да каже. Шефът на бандата вдигна бетонната буца, която държеше в ръка. — Ако мръднеш, ще използвам пистолета.
Маркъс извърна глава. Буцата изсвистя във въздуха и се стовари върху кутрето и безименния му пръст. Той изкрещя от болка, но не се разплака. Рей Рей отмести буцата, огледа щетите и я захвърли встрани.
— Обърни се по гръб — заповяда той и му върна пистолета. Маркъс го пое с дясната си ръка, а лявата остана притисната към корема. Краката му бяха омекнали. Някой го хвана за лакътя и той вдигна глава. Беше Джеймс. Изминаха десетина метра по алеята, преди да чуят гласа на Рей Рей.
— Малкият!
Маркъс се обърна.
— Ще можеш ли да работиш с помпа?
Маркъс кимна.
— Джейс.
Стрелецът се появи от сянката на някаква разбита врата. В ръката си държеше дълъг черен пистолет.
— Време е това хлапе да получи пушка и кофа патрони.
След тези думи Рей Рей се обърна и се отдалечи. За всеобща изненада Маркъс си тръгна жив. И той бе най-изненадан от всички.
31
Таксито ме свали пред „Старбъкс“ на „Медисън“, на изток от Юнайтед Сентър. Измина почти цял час, преди да открия как се задейства подслушвателното устройство в лаптопа на Даниълсън. После, като някаква въображаема муха на стената, просто си седях и четях неспирния поток информация, който течеше между Чикаго и Вашингтон. Не бях в състояние да обхвана всичко, но все пак получих представа за онова, което щеше да се случи през следващите дванайсет часа.
Малко преди шест някой във Вътрешна сигурност най-после се сети да изключи линка на Даниълсън. Затворих лаптопа и подхвърлих на момичето, което правеше капучино, че няма да е зле, ако днес затвори по-рано. Тя каза, че шефът й ще я обеси. Обясних й, че съм ченге, и я посъветвах да се вслуша в думите ми. После си тръгнах.
Най-разумно би било самият аз да се вслушам в собствения си съвет. Да спра такси, да прибера Рейчъл и кучето и да се скрия някъде по-надалеч, откъдето да следя развоя на събитията. Вместо това поех на запад. Преди да напусна дома си, бях проявил съобразителността да си купя един джиесем за еднократна употреба. Извадих го и оставих съобщение на Рейчъл с номера, на който може да ме открие. После позвъних на Рита Алварес, но тя не ми вдигна. Изключих телефона и ускорих крачка.
Новините ставаха все по-тревожни. По обяд съобщиха за вероятна епидемия от легионерска болест в района на Уест Сайд. После и за появата на ешерихия коли, може би от заразена питейна вода. Кризата започна да се очертава към средата на следобеда. Десет починали, дузина болни — всички в района с епицентър „Кук“. Все още не се споменаваше за употребата на биологично оръжие, но нещата явно вървяха натам. Преди около час Уилсън беше дал първото си интервю пред болницата „Кук“. На половин пресечка от там измъкнах картичката, която бях получил от кмета. Рисман вдигна още на първото позвъняване.