Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
Ако, да речем, оръдието изстреля откос от триста снаряда по някой бензиновоз или миниван, на желаещите да разберат изцяло и докрай какво се е случило се налага да изгледат триста часа доста отегчителен материал, в който приблизителни виртуални герои, смътно напомнящи касиери от „Уолмарт“, служители на паркинги, застрахователни агенти и други подобни момчета от съседната улица, вземат едно след друго решения да открият огън — и всеки път след такава мъчителна емоционална борба, че който и да е непредубеден зрител ясно ще види: няма как другояче. А ако оръдието стреля една минута, изобличителите са принудени да качват в Ютюб шестстотин часа катарзис, хуманизъм и човечност от най-висша проба.
Вярно, резолюцията обикновено не е висока — все пак военната система не може да пилее ресурси както й дойде.
Разбира се, наред с тази еволюция на бордовия изчислителен комплекс се променя и самият летателен апарат, защото спектърът от задачи, решавани от системата, постоянно се разширява.
„Либърейтър“ от първо поколение е просто по-тежка версия на дрона MQ-9 „Рийпър“, която може да носи на борда си повече ракети и гориво. После похабяването на скъпи ракети за изгаряне на опъната в пустинята палатка или убиване на вързаната до нея камила е признато за нецелесъобразно. На дрона е монтирано оръдие — отначало двайсет, а после и трийсетмилиметрово.
След това на самолетите започват да закачат контейнери с товари за спускане: боеприпаси, медикаменти, продоволствия и храна — системата за управление може да отчита ситуации, в които войниците на земята се нуждаят от помощ.
След като числеността на наземните войски е рязко съкратена, а после те изцяло се изтеглят от районите на патрулиране на дроновете, функцията по доставката на товари се превръща от бойна в хуманитарна и — няма защо да го крием — пропагандна.
Сега се случва летателният апарат да спусне чифт одеяла и бутилка уиски на заселниците, чиято макова плантация е изгорена от враждебен феодален клан. Може да достави пратка учебници на местното наречие, за да напомни на аборигените, че скоро ще започне учебната година и е време дечицата да тръгнат на училище — а като подарък да добави комплект шоколадчета, чифт футболни топки и няколко малки радиотранзистора.
Има ли смисъл да казваме, че с всяка година изтеклата информация става все по-трогателна и най-проницателните наблюдатели вече спорят как точно се финансира Wikileaks — по линия на ЦРУ или от бюджета на Пентагона.
Голяма част от наземните войски на САЩ са успешно изведени от зоната на тлеещи конфликти не на последно място заради появилата се възможност за решаване на проблеми от въздуха в автоматичен режим. Благодарение на системата Free D.O.M. и най-малката група въстаници, решили да се съберат някъде на открито с оръжия в ръце, са обречени. Наред с това случаите на смърт на цивилни граждани от погрешни авиоатаки са практически сведени до нула.
По онова време бойният дрон „Либърейтър IV“ (така се нарича последната модификация) представлява тежък четиримоторен апарат, близък по габарити до транспортния C-130 „Херкулес“. Той може да издържа във въздуха 15–20 часа, побира на борда си огромен хуманитарен товар, двайсет ракети „Хелфайър“, немислим брой патрони за трийсетмилиметровото оръдие — и разбира се, е снабден със зорки телевизионни камери, които виждат през мъгла, пушек и нощна тъмнина.
Цивилизацията има право победоносно да тържествува. А ако в нея се зародят съмнения, винаги може да се огледа в програмираното от системата Free D.O.M. огледало, качено в Wikileaks, и да се увери, че тя е прекрасна както никога досега.
Така стоят нещата, когато в Афганистан се появява Савелий Скотенков — в новичка зелена чалма и с къносана червена брада.
Първо на първо, бих искал да опровергая широко разпространеното мнение, че Скотенков става същински фанатичен привърженик на радикалния ислям.
По едно време сред младите московски професионалисти, работещи в сферата на масмедиите и пъблик рилейшънс, наистина се наблюдава такова влечение, но то носи ярко изразен протестно-карнавален характер. А тогава Скотенков вече е офицер от специалните служби. Ако се представя за мюсюлманин уахабит, това трябва да се разглежда като професионална разузнаваческа мимикрия.