Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
Новата система за управление не дава такава възможност. И макар вероятността Freedom Liberator да открие огън по човек с греда на рамото да е вече значително по-малка, информационното затъмнение около това, което става, се оказва крайно неблагоприятен пиар фактор. И Пентагонът поставя допълнителна задача на инженерите — да направят работата на системата открита за външни наблюдатели, така че в удобна и нагледна форма да демонстрира как точно е взето едно или друго решение. И това да е разбираемо не само за специалисти, но и за всички данъкоплатци.
Тъкмо при изпълняването на тази поръчка системата демонстрира възможностите си в целия им блясък.
Тъй като Free D.O.M. възпроизвежда механизмите на работа на човешкия мозък, не е трудно отчетът за работата й да се представи в разбираема за човека форма. Проблемът е в избора на тази форма. И в главите на инженерите от Силициевата долина се ражда наистина гениална мисъл.
Те разсъждават приблизително така: ако системата се състои от паралелни невронни мрежи, всяка от които имитира отделен човек, защо отчетът за работата й да не се представи във вид на диалог на няколко виртуални героя, всеки от които да обяснява гледната си точка на обществеността?
Всеки от тези герои е чисто и просто репрезентация на боен канал за обработка на информация. Но нищо не струва с цената на съвсем малко машинни ресурси да му се придаде човешки вид и езикът на вътрешните му кодове да се преведе на човешка реч.
Може даже целият отчет да се оформи като симпатично анимационно филмче от рода на „Семейство Симпсън“. На практика това не се отразява върху работата на системата — в сравнение с бойните изчисления, които извършва, такава антропоморфизация е детска игра. За невронна мрежа, способна да имитира действия на военни летци, не е никакъв проблем да моделира наред с това и токшоу.
В този случай проблемът с „човешкия опит“ е решен просто и елегантно: в системата е качен архив от всички американски телевизионни токшоута — тоест от всички изобщо. Използвайки базовите си алгоритми, F.D.O.M. може да избира измежду огромното богатство от вече изречени реплики и дори да ги модифицира, като създава зашеметяващ ефект на живо човешко присъствие. В часовете на пиково натоварване за това отиват не повече от два процента от общата мощност на системата, която има резерв от около десет процента.
Сега F.D.O.M. изготвя видеоотчет. Той изглежда така: пред голям монитор в условно подобие на студио седят няколко простовати на вид виртуални фигурки (системата всеки път ги моделира наново, за да не създава впечатление, че вътре обитават някакви изкуствени същества). Картинката, наблюдавана от фигурките, съответства на това, което виждат камерите на „Либърейтъра“. При поява на врагове те се събуждат и завързват диалог, който напомня треторазредно емоционално токшоу.
Такова предаване едва ли би издържало на конкуренцията в телевизията. Но от гледна точка на пъблик рилейшънс моделираният по този начин диалог се различава изключително изгодно от разговорите между живи оператори.
Обикновено военните говорят кратко и делово:
— Я цапардосай още веднъж оня помияр в рова.
А в същата ситуация виртуалните фигурки се изразяват така:
— Ужасно е, че се налага да открием огън по жив човек. Но като се замисля за нашите момчета, в които може да попадне изстреляният от него куршум, като помисля, че той може да крие в джоба си граната или пистолет, разбирам: все пак ще се наложи да направим този труден, практически невъзможен избор…
Хитростта на Пентагона се състои в това, че генерираните по такъв начин виртуални отчети не се натрапват на обществеността — те се пазят във военния архив и са със статут на секретна информация. Ако обаче някой изобличител от военните реши да снесе информацията на Wikileaks или други медии, вместо печен компромат те получават жалко токшоу, където всички взети решения са толкова безупречни от нравствена гледна точка, че няма никаква възможност за смъртта на цивилни граждани да бъде обвинен някой друг освен мъртвите цивилни граждани.
Има и още една немаловажна подробност. Трийсетмилиметровото оръдие на дрона стреля със скорост шестстотин изстрела в минута. Тъй като в бойни условия системата F.D.O.M. прави анализ на оперативната обстановка с много висока тактова честота, след всеки изстрел токшоуто се препрограмира в пълен обем (всеки път с нови виртуални участници). Това препрограмиране отнема на невронната мрежа нищожна част от секундата, но в човешки времеви измерения такава програма върви около час. Резултатът е шокиращ.