Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
Думата Free няма идеологическа натовареност и означава, че системата няма принудителен алгоритъм на работа — той всеки път се избира свободно в зависимост от характера на входната информация. Работата е там, че Free D.O.M. не е изчислителна машина в традиционния смисъл, а така наречената „невронна мрежа“ — компютър, устроен по биологичен шаблон.
Невронната мрежа се отличава от обикновения компютър по това, че няма централен процесор и блок памет, а информацията, съхранявана в нея, се съсредоточава във връзките, както е в човешкия мозък. Освен това тя работи на малко по-различни принципи от компютъра. Желаещите да изучат този въпрос в дълбочина могат да прибегнат до специализираната литература, а ние ще го засегнем само на най-повърхностно равнище.
В интернет сигурно всеки се е натъквал на молба да въведе в специално прозорче комбинация от цифри, състоящи се от странни линии и петънца. Това се прави, за да се отсеят програмите ботове — нито една от тях не е в състояние да разпознае в тези петна и щрихи искания код.
Само човек може да различи прозиращата иззад разноцветните хаотични заврънкулки идея за число — и за това даже няма нужда да е Платон, такъв тест без затруднение ще мине и десетгодишно дете. А компютърът може да се научи да разпознава цифри само в някакъв строго определен тип петна, но е достатъчно съвсем леко да се промени формата или цветът им — и машината ще се окаже безсилна.
Та значи невронните мрежи на системата F.D.O.M. могат да решават подобни задачи практически като човек и това, разбира се, е истинска революция. Работата не е в една-единствена умна програма — ефектът се постига чрез свободно динамично взаимодействие на множество отделни модули и контури, чийто точен брой не е известен даже на разработилите системата.
Специалист по невронни мрежи би казал, че Free D.O.M. обработва информация въз основа на анализ на „йерархични инвариантни репрезентации“. На практика това означава, че системата различава фигурка на човек с АК-47 там, където обикновен компютър би видял само безсмислен бял шум.
Освен това системата е автоасоциативна — може да възпроизвежда информационни поредици на базата на непълни данни. С други думи, за да разпознае същия този АК-47, на нея й стига да види стърчащия над рамото на въстаника мерник. Тя е в състояние да разпознава даже цели поредици от действия и да прави прогнози — например види ли как въстаник сваля от рамото си АК-47, прави извод, че същият се готви да стреля.
Разбира се, подобна система не може да работи без някакъв аналог на човешки опит. И тя има такъв опит, при това доста пространен. Разпределената памет на системата пази информационни отливки на всички правилни решения, взети от множеството живи оператори за цялото време на бойно ползване на управляемите дрони. Затова F.D.O.M. по Същество възпроизвежда най-вероятното във всеки случай действие на отлично обучени военни професионалисти.
Системата е наречена „матрица“, но не в чест на известния филм. F.D.O.M. се състои от няколко паралелни невронни мрежи, всяка от които сякаш дублира отделен човек. Решение се взема само в случай на консенсус между независимите мрежи.
Това е, ако мога така да се изразя, аналог на цяла зала живи, невероятно зорки и опитни оператори, всеки от които оценява независимо наличната информация и взема свое решение, и повечето оператори трябва да се съгласят един с друг, че е необходимо да пратят на оня свят клетника с АК-47. Едва тогава Freedom Liberator открива огън за поразяване на целта.
Тъкмо затова успяват да намалят така драстично броя на колатералните жертви — и същевременно да повишат бойната ефективност на системата.
По този начин се решава проблемът с Уикилийкс синдрома — тъй като системата няма жив оператор, няма кой да се страхува от отговорност за евентуална грешка или изпусната в разгара на боя политически некоректна дума. На мястото на единия проблем обаче тутакси се появява друг.
Работата е там, че по-рано в случай на пострадали цивилни граждани на негодуващата общественост е било възможно да се предостави някакъв разяснителен документ — например разшифровани разговори на оператора с прекия му командир. Тогава се изясняват причините за трагедията. Обикновено остава и видеозапис, на който се вижда, че телевизионната камера на рамото на журналиста или гредата на гърба на работника наистина може да мине за гранатомет или портативна ракета „земя-въздух“. Иначе казано, човешката грешка винаги може да се смекчи, като се покаже неумишленият й характер.