Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
Разпитите на афганистански талибани от обкръжението на Саул ал Ефесби показват, че освен ноутбуци и спътников телефон, които използва за връзка с неизвестен център, той постоянно носи със себе си дебела тетрадка с найлонова подвързия. Първоначално точно в тази тетрадка се съдържат прословутите кодекси, при това в ръкописна форма (явно Скотенков се е притеснявал да държи ключова информация в електронен вид, тъй като при продължителна липса на електроенергия тя би станала недостъпна).
Както вече казахме, принципът на действие на кодексите е прост — да се атакува модулът PR. За тази цел на виртуалния екип простовати американци, които коментират случващото се на оперативния монитор, се подхвърлят теми за обсъждане, които нямат никаква връзка с изпълняваната бойна задача, но са в състояние, както впоследствие се изрази един от експертите на Пентагона, „да предизвикат у средностатистическия телевизионен зрител възмущение, отвращение и гневно желание да им даде достоен отпор“.
След това модулът PR започва щателно да пресява архива от всички американски телевизионни предавания в търсене на подходящите отговори, като стартира няколко течащи едновременно високоприоритетни процеса на запитване до всяка от паралелните невронни мрежи.
Ако във връзките на системата не се намери подходящ отговор (а авторите на кодексите се стараят да подбират точно такива теми), тогава търсенето се повтаря отново и отново с леко променени параметри. Това увеличава натоварването на системата толкова рязко, че Freedom Liberator губи контрол и пада.
Атаката срещу дрона може да се осъществи в няколко форми.
Отначало тя се състои в следното: Скотенков написва с едри букви на земята два-три реда от машинен код, примесен с различни търсения в Гугъл. Това са най-лаконичните строфи от зенитните кодекси, тъй като информацията се вкарва в системата Free D.O.M. направо, все едно вътрешновенозно.
Въстаникът може да излезе тичешком от скривалището си, да начертае на земята необходимите знаци и отново да изчезне — още преди Freedom Liberator да е успял да се приближи на разстояние един изстрел от 30-милиметровото оръдие. А щом надписът попадне в обективите на дрона, летателният апарат прави няколко мъчителни тласъка в небето и пада.
Що се отнася до тези първоначални варианти на таблиците, Скотенков в най-добрия случай би могъл да бъде само един от авторите им, защото няма познания по програмиране.
После, когато системата е вече защитена от прякото въздействие на програмния език, а търсенията в Гугъл по резервен канал са забранени, кодът изчезва. Той е заменен от дълги сентенции на английски, често пъти недотам грамотни, но колкото и да е странно, съвсем не по-малко ефективни от бойна гледна точка. И по всичко личи, че тъкмо тези квазипоетични откъси (въстаниците ги наричат сури) са съчинени от Ал Ефесби направо в полеви условия и вече без участието на трети лица.
Тъкмо тази част от кодексите се смята за най-опасна, защото срещу нея до ден-днешен не е измислена окончателна защита. Тук авторството на Скотенков е практически безспорно — то представлява доближаване до онзи „същностен“ език, за който той говори някога на студентите от Дипломатическата академия.
Ето какво си спомня свидетел на една типична противовъздушна операция на Ал Ефесби — млад катарски инвеститор (склонен, както можем да съдим по откъса, към доста рискови инвестиции):
Излязохме около обяд. По строга заповед на Саул ал Ефесби никой не взе със себе си оръжие. Отрядът ни беше маскиран като мирен керван с хероин, движещ се на север — тук такива минават всеки ден по няколко пъти, затова не привличахме внимание. Найлоновите пликове с прах, с които бяха натоварени магаретата и камилите ни, се виждаха добре от горе — това, както ми обясниха братята, ни дава практически пълна гаранция, че стоманените птици няма да ни навредят.
Когато се озовахме на открито и високо място, Ал Ефесби заповяда да опънем палатка. След като това беше изпълнено, ние се събрахме под кръглата тента, сякаш се криехме от зноя по пладне.
Ал Ефесби не губеше и минута. Като извади от мешката на раменете си опърпана тетрадка в найлонова подвързия, с другата ръка взе спрей с боя — като онези, с които момчетата хулигани рисуват по градските улици. Сверявайки с тетрадката, той захвана бързо да пише по земята английски думи.