Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)

Обикновено такъв самолет се управлява по радио от седящ в бункер пилот, който вижда на монитор картинката, предавана от камерите на летателния апарат в реално време и запаметявана на запис.

Високата резолюция на оптиката позволява да се различи това, което става на земята в най-дребни детайли. Освен оператора същата картинка може да се вижда, ако трябва, от командването по цялата верига чак до върховете — също в реално време. Унищожаването на който и да е видим обект става доста лесна работа: достатъчно е да се натисне копчето.

Само че все по-трудно и по-трудно става да се натисне това копче.

Американските военни са принудени да действат в обстановка на невероятен стрес, като знаят, че всяка дума, изречена в разгара на боя, се записва и може да се появи в интернет. Такива случаи зачестяват благодарение на действията на изобличители, или whistleblowers, както в Америка наричат хората, изнасящи ведомствени тайни пред съда на обществото. Получава се доста неприятен резултат.

Операторите на бойните системи започват да страдат от нервно разстройство, което получава името Wikileaks syndrome (по наименованието на интернет проекта Wikileaks, който разпространява подобни материали). Симптомите на Уикилийкс синдрома са следните:

1. забавени реакции на това, което се случва — обусловено от двойна и тройна вътрешна препроверка на всяко вземано решение;

2. преувеличено политически коректна, формализирана и стерилна реч (това може би не е лошо за политик, който говори пред камера — но невероятно много усложнява управлението на бойната ситуация);

3. нежелание за вземане дори на най-прости решения без заповед от висшестоящия началник (който по правило на свой ред гледа да преадресира решението към още по-висока инстанция).

В резултат от това предимствата на безпилотните авиационни системи се свеждат до нула. Дори ако в мерника на екрана отчетливо се виждат фигурки на въоръжени врагове, командването по цялата верига се оказва въвлечено в продължителни преговори с оператора на дрона — докато накрая враговете не се разпръснат напосоки или най-висшестоящият началник не даде пряка заповед да се открие огън.

Въпреки всичко „изобличителите“ все така разполагат с достатъчно материал, годен за интернет компромати: насилствената смърт на човек трудно може да се украси така, че да изглежда привлекателно от гледна точка на пъблик рилейшънс. Разбираемо е, че видеозапис на убийство винаги ще привлича алчното човешко внимание — а след като го насити, обществеността непременно ще започне да повдига морални въпроси, за да се задоволи както си му е редът.

Но това още не е най-голямото зло.