Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Да, мога.
Антъни Дени вдига поглед от мястото си зад една маса до прозореца, където преписва заповедите на краля, за да бъдат изпратени на различните съветници и ръководители на домакинството. Извръщам поглед, за да не виждам съчувствието в изражението му.
— Принцеса Мери ще бъде с теб; тя говори испански, а те я обичат заради майка ѝ. Испанският посланик, онзи стар лисугер Шапюи, ще доведе херцога и ще се погрижи всичко да мине гладко. Не е нужно да се притесняваш за испанския. Можеш да разговаряш с тях на френски и английски.
— Мога.
— Той не бива да си шепне с нея. От теб се иска да проявиш към него всяка възможна любезност, но не трябва да извеждаш на преден план принцесата.
Кимвам.
— Трябва да се облечеш много изискано и да се държиш много царствено. Сложи си короната. Говори авторитетно. Ако не знаеш нещо, не казвай нищо. Няма нищо нередно в това една жена да си мълчи. Трябва да ги впечатлиш. Постарай се да го направиш.
— Сигурна съм, че можем да им покажем, че английският двор е по-елегантен и начетен от всеки двор в Европа — казвам спокойно.
Най-сетне кралят ме поглежда и измъчената бразда между пясъчно русите му вежди се стапя, а аз виждам да проблясва някогашната му очарователна усмивка.
— С най-прекрасната кралица — казва той, с внезапна топлота. — Независимо от това какъв грохнал, злонравен стар боен кон имаш за съпруг.
Отивам до него и вземам ръката му.
— Не, не толкова стар — казвам меко. — И не толкова грохнал. Да дойда ли да ви покажа роклята си, преди да вляза при посланика? Ще искате ли да ме видите в цялото великолепие, което дължа на вас?
— Да, ела при мен. И се постарай да си изцяло покрита с диаманти.
Разсмивам се и Дени, виждайки, че благодарение на чара си съм възвърнала доброто настроение на краля, вдига поглед и се усмихва на двама ни.
— Искам да ги слисаш с богатството ми — казва Хенри. Сега се усмихва, но говори напълно сериозно. — Всяка твоя постъпка, всяка верижка, която носиш, ще бъдат забелязани и за тях ще бъде съобщено в Испания. Искам да знаят, че богатствата ни надминават всичко, което могат да си представят, че сме почти достатъчно богати, за да тръгнем на война срещу Франция, достатъчно богати да подчиним Шотландия на волята си.
— А наистина ли е така? — питам толкова тихо, че дори Дени на масата, приведен над дращещото си перо, да не може да ме чуе.
— Не — казва Хенри. — Но трябва да бъдем като актьори в поетична драма, като трубадури. Трябва да имаме бляскави дрипи. Царуването и воюването са преди всичко показност.
Разигравам зрелищно представяне. „Кралицата-сврака“, отбелязва Нан, докато карам да трупат верижка след верижка на кръста ми и да слагат диаманти и рубини по пръстите и на шията ми.
— Не съм ли твърде накичена? — питам, като поглеждам в огледалото и се усмихвам на ужасеното ѝ лице.
— Говори английски! — нарежда ми тя. — Не на грубия си провинциален език! Не, не е прекалено. Не и ако ти е казал да не пестиш накитите. Той ще иска съюз с Испания, за да може да тръгне на война срещу Франция. Твоята задача е да създадеш впечатление, че Англия може да си позволи война с Франция. Само на пръстите си носиш заплащането на цяла армия.
Тя отстъпва назад и ме оглежда от глава до пети.
— Прекрасна — казва. — Най-прекрасната от всички кралици.
Заварената ми дъщеря Маргарет Латимър идва към мен с малката кутия в ръце.
— Короната — изрича със страхопочитание.
Насилвам се да остана невъзмутима, докато Нан я отваря, изважда короната на Болейн, и се обръща към мен. Изправям се, за да поема тежестта ѝ, и се поглеждам в огледалото. Огледалото от ковано сребро ми показва сивоока красавица с коса с цвят на бронз и източена шия, окичена с рубини, с диаманти на ушите и с тази грозна, тежка, искряща малка корона, която я прави да изглежда още по-висока. Казвам си, че изглеждам като призрачна кралица, кралица в мрак, кралица на върха на тъмна кула. Бих мота да съм всяка от предшественичките си, фаворизирана като всяка от тях, обречена като всички тях.
— Можеш да си сложиш златистата шапчица — предлага Нан.
Ставам, с изправена глава.
— Разбира се, че ще нося короната — заявявам. — Аз съм кралица. Във всеки случай съм днешната кралица.
Нося я цяла вечер. Свалям я едва когато омаяният херцог ни моли да танцуваме, и тогава Нан ми донася шапчицата. Вечерта е успешна, всичко минава точно както нареди кралят. Младите мъже са очарователни, шумни и весели; дамите са сдържани и прекрасни. Лейди Мери разговаря на испански с херцога и с посланика си, но е английска принцеса от глава до пети, а аз съм се приближила с още една стъпка до образа на съпругата, от която се нуждае кралят — съпруга, която може да го замества, която може да управлява.