Укротяването на кралицата

Но докато слушам мълчаливо от покоите на краля, започвам да разбирам как работи Тайният съвет, как от страната пристигат доклади до лордовете, които докладват на съветниците, а те обсъждат чутото пред краля. Тогава кралят решава — твърде своенравно — какво да се направи, а съветът обмисля как решението да добие форма на закон, представено за одобрение пред Парламента, и наложено на страната.

Съветниците на краля, онези, които пресяват всички новини, които той чува и изготвят исканите от него закони, имат огромна власт в тази система, която зависи от преценката на един човек — а това е човек, който страда толкова, че не може да стане от леглото, човек, който често е замаян и оглупял от лекарства. Лесно им е да укриват сведения, с които той би трябвало да разполага, или да изготвят закона по начин, който ги устройва. Това би трябвало да предизвика у всички ни загриженост за добруването на страната, чиято съдба е в потните ръце на Хенри. Но то ми вдъхва също и увереност във възможността да бъда регент, тъй като виждам, че с добри съветници бих могла да отсъждам не по-зле от краля. Почти със сигурност бих могла да отсъждам по-добре, защото Хенри е склонен внезапно да изревава от леглото си: „Продължавайте нататък! Продължавайте нататък!“, когато нещо го отегчава или някой спор го дразни, и отдава предпочитание на една или друга линия на поведение в зависимост от това кой я представя.

Научавам също и как той противопоставя една клика срещу друга. Стивън Гардинър е предпочитаният му съветник, а той винаги изтъква, че трябва да се налагат нови и нови ограничения върху английската Библия, че правото да бъде четена трябва да е строго ограничено до кръга на аристокрацията и учените, заключени в личните си параклиси, че бедните трябва да бъдат наказвани, ако се опитат да я четат. Никога не пропуска възможност да се оплаче, че хората навсякъде обсъждат святото Божие Слово, сякаш биха могли да го разберат, сякаш са равни на образованите хора. Но точно когато Стивън Гардинър решава, че е спечелил и че Библията никога няма да бъде върната в църквите, че ще бъде отнета завинаги точно от същите хора, които се нуждаят най-много от нея, кралят казва на Антъни Дени да повика Томас Кранмър.