Укротяването на кралицата

— Добро утро и на теб, Уил — отвръщам. — Това шега ли е?

— Утринна шега. А идеята на краля е планът за тази сутрин. След вечеря ще откриете, че е съвсем различна. Тази сутрин пращаме да повикат Кранмър, довечера — хей-хо — негова светлост Гардинър ще е онзи, който е изворът на всяко познание, а вие ще бъдете утринната кралица и напълно ще ви е изтекло времето.

— Тихо, шуте — казва Хенри. — Какво мислиш, Катрин?

Въпреки предупреждението на Уил не мога да устоя и проговарям:

— Мисля, че това е шанс да се напише нещо едновременно вярно и прекрасно — казвам въодушевено. — А нещо, което е красиво написано, трябва да отведе хората до Бог.

— Но не бива да е разкрасено — настоява Хенри. — Това не може да е лъжлив път към Бога. Трябва да е истински превод от латински, а не поема, присадена върху него.

— Трябва да е Словото — казвам. — Господ е говорел на прост език пред обикновени хора. Нашата църква трябва да прави същото. Но мисля, че в простия език има огромна красота.

— Защо сама не напишеш някои нови молитви? — пита внезапно Хенри. — Да ги съчиниш лично?

За миг се питам дали знае за книгата ми с преведени псалми, публикувана без име на корицата. Питам се дали неговите шпиони са му съобщили, че вече съм превеждала молитви и съм ги обсъждала с архиепископа. Изричам със запъване:

— Не, не, не бих могла да се осмеля…

Но интересът му е искрен.

— Знам, че Кранмър има високо мнение за теб. Защо не напишеш няколко съчинени от теб молитви? И защо не преведеш някои молитви от латинската меса и не му покажеш версията си? Донеси ми да прочета една. А принцеса Мери работи с теб, нали? И Елизабет?

— С възпитателя си — казвам предпазливо. — Като част от обучението си, заедно с братовчедка си Джейн Грей.

— Вярвам, че жените трябва да учат — казва той благосклонно. — Не е дълг на жената да остане невежа. А ти имаш начетен и образован съпруг; в края на краищата няма вероятност да ме надминеш! — разсмива се при тази мисъл, и аз се смея с него.

Дори не поглеждам шута, макар да знам, че се ослушва за отговора ми.

— Както смятате, че е най-добре, милорд — казвам спокойно. — Сигурно работата ще ми достави наслада, а това ще бъде и образователно занимание за принцесите. Но вие ще прецените докъде е редно да стигне тази работа.

— Може да стигне далече — заявява кралят. — Може да стигне толкова далече, колкото Кранмър успее да я отведе в съчиненията си. Защото аз ще изпратя по следите ѝ моето куче Гардинър да я върне назад, ако стигне твърде далече.

— Възможно ли е да се намери среден път в това? — чудя се на глас. — Кранмър или ще напише молитвите от литургията на английски и ще ги публикува, или няма.

— Ще намерим моя път — отвръща Хенри. — Моят Бог сам внуши пътя Си на мен, неговият наместник на земята. Той ми говори. Чувам Го.

— Виждаш ли — Уил внезапно изтичва до огнището и заговаря на спящата хрътка, повдига едрата ѝ глава и я полага на коляното си. — Ако тя кажеше това, или аз го кажех, щяха да ни обявят за луда жена и глупав шут. Но щом кралят казва това, всички мислят, че то е чистата истина, тъй като той е Божи избраник, и гърдите му са помазани със свещения елей, затова никога не може да греши.