Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
„Браво, Брикман…“ Той отвори товарното отделение и извади сламено пончо — дреха, каквато майсторите на желязо даваха на робите мюти. Спусна визьора на шлема си, наведе се срещу виещия вятър и закуцука към разбития скайрайдър на Келсо.
Той се беше блъснал в едно огромно дърво — тъмен силует сред белия пейзаж. Ударът беше свалил снега от клоните и той почти бе затрупал самолета. Нямаше никакъв знак за движение, никакъв звук.
Дръжката от дясната страна на кабината беше заяла. Стив разби аварийния спасителен панел зад кабината и се опита да я отвори. Пантите бяха изкривени и заяли. Той ги насили нагоре и видя, че другата половина е разбита. Вътре влизаше сняг и покриваше тялото на Келсо. Джоди се беше превила на две. Лявата й ръка беше върху гърдите — дясната върху Келсо.
Стив сложи ръка върху рамото й.
— Джоди…
Главата й леко се помръдна.
— Как си?
Джоди отвори очи. Трябваха й няколко секунди да фокусира очите си. За мозъка й трябваше малко повече.
— Ох… — Ръцете й посегнаха към катарамата на предпазния колан.
Стив я откопча. След това охлаби каишката под брадата на шлема й и го свали.
— Имаш ли нещо счупено?
— Мисля, че не. Вратът ми… — Тя предпазливо помръдна глава. — Ооо!
— Чакай… — Той опипа мускулите и костите на гърба й и тя се задъха от болка.
— Ей! По-леко!
— Ще се оправиш. Малко ще боли, но изглежда всичко си е на място.
— Мога винаги да си тегля куршума, нали? Когато ровихме в склада на брега, взехме няколко ампули с морфин и няколко пакетчета клауд найн.
— Те може да ни трябват за Келсо… ако е жив. Хайде, размърдай си задника. — Той й подаде ръка и тя се заизмъква от кабината. Клиъруотър накуцваше неуверено към тях.
— Май имаме още един кандидат за парада на болните — засмя се Джоди, въпреки че зъбите й тракаха от студ. — Загазихме. Но все пак мисля, че има надежда.
Стив вече беше влязъл в кабината и проверяваше пулса на Келсо.
— Жив е… Дейв! Дейв! Чуваш ли ме?
Келсо простена. Стив вдигна визьора на шлема му и видя, че е стиснал зъби от болка. Алуминиевите ребра от неговата страна на кабината бяха разкъсани и смачкани и Келсо беше затиснат от бедрата надолу.
— Лошо ли е пострадал? — попита Джоди.
— Не знам. Но не изглежда добре.
Клиъруотър отиде при тях и се наведе над кабината. Дишаше през стиснати зъби.
— Какво правиш тук, по дяволите? — викна й Стив. — Казах ти да стоиш в самолета!
— Къде е Кадилак?
— Едно по едно! — отсече Стив. — Келсо е тежко ранен!
— Но Кадилак също може да е ранен!
— Преди малко ми каза, че всичко ще е наред, защото Талисмана бди и над двама ви!
— Ох, упорит си като него! — Клиъруотър тропна с крак и едва не припадна от острата болка, която прониза крака й от глезена до бедрото.
Джоди я хвана, тя се олюля и седна на стъпалото.
— Спокойно… остави на нас.
Стив излезе от кабината. Споделяше загрижеността на Клиъруотър, но не се подаде на раздразнение.
— Джоди… тази дупка в кабината е ужасна. Трябва ни нещо да я покрием, за да предпазва Келсо от снега, докато го извадим оттам.
— Защо не използваме люка на товарното отделение?
— Идеално… — Стив извади брадвата от кабината и с известна ирония добави: — И ако се окаже, че Кадилак все още е цял, можем да го попитаме дали ще иска да ни помогне.
Клиъруотър погледна присвитите му очи, но не се хвана на въдицата.
Вратата на товарното отделение беше конструирана да се вдига нагоре, но тъй като самолетът беше наклонен на една страна, ключалките се бяха забили в земята. Стив отсече пантите и с дръжката на брадвата повдигна изкривения люк.
Клиъруотър помогна на Джоди да измъкне тежката торба, натъпкана с плячка. Когато я вдигнаха, видяха вдървеното тяло на Кадилак — първо главата, с лице, обърнато надолу.
Страхувайки се от най-лошото, Стив го обърна по гръб. Нямаше никаква следа от нараняване. Очите на мюта бяха затворени, но не беше в безсъзнание. Спеше дълбоко — и доволно похъркваше.