Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Джоди за миг зърна някакви дървета. Вътрешният й радар почувства, че сигурно ще се блъснат. Тя притисна брадичка до гърдите си и стисна ръце пред тях. Знаеше, че ако оцелеят, ще открият, че е имало достатъчно място скайрайдърът да мине между дърветата, но че по закона на Мърфи е трябвало да се ударят.
Дясното крило остърга последното дърво — кабината от страната на Келсо понесе удара.
Джоди, макар да бе вързана с обезопасителните колани, се удари силно в преградната стена — дори шлемът не й помогна. За част от секундата преди да изгуби съзнание последното нещо, което регистрира умът й, беше непреодолимо чувство на облекчение: може би щеше да умре, но поне нямаше да изгори жива…
Стив и Клиъруотър имаха по-малко тегло и затова и малко гориво в резервоара. Като се плъзна застрашително близко над върховете на дърветата, Стив прелетя над пътя, за да намери скайрайдъра на Келсо.
В тази вихрушка трябваше да съсредоточи цялото си внимание върху поддържането на курса на самолета. Разчиташе Клиъруотър да види другия скайрайдър, но дори нейното остро зрение го пропусна при първите два опита. Забеляза го чак когато Стив мина за трети път на запад.
— Ето ги!
— Добре! Не ги изпускай от очи!
— Ох… крилата му са счупени! — Тя притисна лице към стъклото. — И нищо не се движи!
— При това време е по-добре да стоят вътре — каза Стив, за да я успокои, макар че изобщо не беше спокоен.
От друга страна, нямаше смисъл да се тревожи за онова, което можеше да се е случило, а може и да не се бе случило на Джоди, Келсо и Кадилак. Първото нещо, което трябваше да направят, беше самите те да кацнат благополучно.
Той се наклони наляво и се насочи на изток почти успоредно на твърдия път по посока на вятъра. Въгленосивата сянка на самолета му се плъзгаше по снега. След тридесет секунди по цифровия часовник в кабината беше почти на миля оттатък дърветата.
Зави обратно, подготви се за кацане и каза на Клиъруотър по радиоканала:
— Ще летя над пътя. Кажи ми, когато ги видиш. Може да стане всеки момент!
Клиъруотър откопча предпазните колани, долепи лице до стъклото и се взря навън.
Видимостта беше отвратителна. Земята беше побеляла, около тях се сипеха снежинки. От показанията на уредите Стив разбираше, че лети по права линия на височина по-малко от петдесет фута, но силните пориви на вятъра ги тласкаха във всички посоки. Единственият надежден указател къде свършва земята и откъде започва небето бяха тъмните закътани петна под клоните на дърветата.
— Сега! Сега!
Колелетата докоснаха земята и Стив изключи двигателя. Зърна за миг предната половина на скайрайдъра на Келсо — беше се ударил в едно дърво край не настиланата повече от деветстотин години магистрала с шест платна. Кацането беше като пързаляне с ролкови кънки по гофрирана ламарина. Стив издърпа лоста на спирачката докрай и блокира главните колела. И точно когато се чудеше какво е станало с другата половина на скайрайдъра на Келсо, се блъснаха в него.
Стив, който миг преди това беше получил предупредителен сигнал от своя ангел пазител, дръпна Клиъруотър назад. Успя да я предпази да не изхвърчи с главата напред от кабината, но рязкото спиране я свлече от седалката. Коленете й се удариха в арматурното табло, чу се остро пукане като от чупене на кости и Стив изтръпна.
Клиъруотър не издаде никакъв звук. Твърдостта на характера и душевната дисциплина бяха направили мютите — с малко изключения — почти напълно неподатливи на болка.
— Кристо! Добре ли си?
Клиъруотър бавно се надигна, опипа коленете си и изпъшка:
— Ще ти кажа, след като се опитам да ходя. — Посегна към лоста, с който се отваряше нейната страна на кабината. — Трябва да намерим Кадилак…
Стив я хвана за рамото и я натисна на седалката.
— Стой тук. Аз ще отида да видя какво е станало. — Той бързо се измъкна. Болката от раната в бедрото му напомни, че Клиъруотър не е единствената, която не е в най-добра форма за надземна експедиция.
Затвори кабината и погледна да види в какво са се ударили. Беше разкъсаният опашен лонжерон на самолета на Келсо. Витлото се беше счупило.