Вечната маска на смъртта [bg]

След като Клавдия свърши, Салуст се изправи. Той заяви, че ще направи всичко, което е по силите му, но каза, че нищо не може да обещае със сигурност. Клавдия му благодари, изпрати го с поглед, после отвори кожената си торбичка с принадлежностите за писане, която бе оставила на градинската пейка. Имаше да направи толкова много, а все още нямаше отговори на въпросите, които си бе изброила предишната вечер. Муран я повика и тя се сети, че той смяташе да ходи при бръснаря Торкват. Това беше друг проблем! Върна се в кръчмата. Полибий и неговият съзаклятник, Лабиен, седяха в една сенчеста ниша, приближили главите си една до друга като заговорници, каквито и бяха. Без да каже нищо, Клавдия придърпа стол и седна до тях.

— Чичо — започна тя, — колко пъти съм те предупреждавала да избягваш обзалагания и безумни начинания! Чух всичко за предложението на Торкват. Ти не можеш да го приемеш! Не и не! — Тя вдигна ръка: — Слушай! Аз ще дам загадка на Торкват, ако той успее да я реши, тогава пиесата тръгва. Ако ли не, ще даде гощавка тук, в „Магариците“!

Полибий се опита да възрази, но Лабиен, който очевидно вече съжаляваше, че на пияна глава са се забъркали в такива глупости, взе страната на Клавдия и Полибий с неохота се съгласи.

— Добре! — възкликна Клавдия. — Сега е време за Торкват.

— Какво ще му кажеш? — поинтересува се Полибий.

Клавдия се наведе и целуна чичо си по челото.

— Миличък чичо, да ти кажа би било все едно че съм го разгласила из целия квартал или съм забола обява на вратата на кръчмата. Ти само стой и чакай!

— Измисли ли историята? — попита Лабиен.

— Измислих загадката! — отвърна Клавдия.

Тя отиде в кухнята, където Муран, прегърнал Калигула, гледаше как Целад приготвя вечерята. И мъжът, и котаракът бяха като омагьосани от апетитните аромати, които се носеха от тиганите. Целад приготвяше горещ сос за печеното свинско, а в същото време приготвяше и друг сос за вареното пиле. От време на време Муран разсеяно хапваше от парчето пушено месо, което Целад бе поставил в току-що изпечена кифличка от пшенично брашно или разбиращо кимаше, докато Целад обясняваше на него и на котарака как се приготвя сос. Клавдия взе Калигула от ръцете на Муран, после изведе приятеля си от кръчмата и го помъкна по улицата към голямата сикомора, където работеше Торкват. Беше пладне и работата вървеше вяло преди обичайната суматоха, настъпваща, когато хората привършваха дневната си работа и търсеха услугите на Торкват, след което се отправяха към винарните или баните. Торкват величествено ги подканяше в „светилището“, както наричаше той своето местенце, със столове и маси, отрупани с бръсначи, ножици, ролки за навиване на коса и бурканчета с канела, дарчин и други аромати. До тях се мъдреха купчинки бели кърпи, сребърни гърненца и съдове с вода, които Торкват можеше да нагрее на преносимата печка.