![Вечната маска на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/1/vechnata-maska-na-smrtta-bg-download.jpg)
Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— Гладни ли сте? — попита ги тя.
— Много! — изръмжа единият от тях и я изгледа от главата до петите. — И не само за храна!
Клавдия посочи другата обява, която предупреждаваше сводници, вещици и магьосници да не си търсят клиенти в кръчмата.
— Храната е много вкусна — каза тя, — както и виното, но това е всичко, което можете да получите в тази къща!
Сарматите се изсмяха, единият потупа Клавдия по рамото и двамата влязоха в залата за хранене, призовавайки с викове прислугата. Клавдия влезе след тях. Наемници в отпуск, които си търсят момиче и нещо за хапване, бяха чести посетители в „Магариците“ и тези не изглеждаха по-различни. Те се отправиха към залата за хранене, заеха една маса, започнаха да пляскат с ръце и извикаха на Полибий да им донесе кана от най-доброто си вино и гърне с чиста вода. Клавдия се престори, че има работа на тезгяха. Направи й впечатление, че странниците бяха силно заинтересувани от „Магариците“. Единият от тях стана и отиде до прозореца, който гледаше към градината; другият приближи до тезгяха, а после отиде да огледа щита и меча на Муран, които Полибий бе окачил на една стена в знак на почит.
Безпокойството на Клавдия се усили. Тя отиде в градината и поседя там малко, но тревогата продължи да я измъчва и тя се върна в стаята си, където се изми и преоблече. Едва бе привършила, когато чу отдолу ревове, последвани от изблици на смях и писъците на Януария.
— Пристигна Бур! — прошепна Клавдия на себе си.
Тя бързо се спусна по стълбите. Сарматите си бяха отишли. Бур и шестима от германците му изпълваха залата за хранене — огромни чорлави мечки с кожени плащове, с мръсни коси и бради. Бяха препасани с бойни колани с ками, мечове и малки двуостри брадвички за хвърляне. Бур вече беше докопал чиния с печено свинско, а неговите спътници, разкъсвани между възможността да се натъпчат и пухкавата Януария с напращели гърди, душеха като мечоци, които нямат търпение да извършат някоя лудория.
Полибий очевидно беше отвел гостите на Клавдия в градината.
Бур съзря Клавдия и с още пълна с месо уста изрева поздравите си, после приближи до нея с протегнати ръце, за да я дари с топла, здрава прегръдка, от която на човек можеше да му спре дъхът.
Германецът вонеше на пот, на месо и на пиво. Той отстъпи назад, леденосините му очи бяха изпълнени с удоволствие от срещата с онази, която той наричаше своя „малка копиеносна девойка“, жената на великия воин Муран, близка приятелка на Августата, на която Бур и бандата му грубияни гледаха като на превъплътено божество. После се обърна да изреве приветствие към Муран, който носеше на поднос още блюда от кухнята. Взе си едно, щедро си наля сам още вино и се изсмя през рамо към спътниците си.
— Бур! — повдигна се на пръсти Клавдия. — Ти и милите ти момчета! Искам нищо да не ви липсва, блюда или ножове, вино или бокали! Това е моят дом, вие сте мои гости!
Бур тържествено кимна. Императрица Елена им беше прочела строг урок, когато бяха коленичили пред нея в императорските градини. Те трябваше да доведат тук Макрин, Нарс и Север, а после незабавно да се върнат в двореца.
— Никакви пакости! — предупреди ги Елена. — Никакви заигравания по пътя! Чувате ли, вие, големи тромави животни — иначе бастунът ми ще танцува по гърбовете ви! Никакви сбивания, кражби, задявания на жени, никакво пиене! Не искам да се връщате в ранните часове, пияни като свине, и да ми крещите някоя от вашите отвратителни песни! Сега предайте обичта ми на Клавдия, но…
Урокът продължи дълго. Е, каза си Бур, гледайки Клавдия отгоре, засега се държат като добри момчета, едно питие преди да тръгнат и още едно сега, преди да поемат обратно към двореца. Германецът пъхна ново парче месо в устата си и внимателно загледа Клавдия. Беше разсеяна и се оглеждаше, сякаш търсеше някого. Той тикна блюдото си в ръцете на Януария, която с глупава усмивка минаваше край него, плесна я по задника, грабна бокала, подаден му от Муран, благодари и вдигна тост.
— Клавдия — наведе се Бур, — кажи на стария си приятел Бур. Какво не е наред?
Клавдия го чукна по върха на носа.
— Навън! — прошепна тя.
Промъкна се край спътниците на Бур, които също искаха да я прегърнат, излезе пред входната врата, обърна се и се престори, че разглежда закаченото там меню.