![Вечната маска на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/1/vechnata-maska-na-smrtta-bg-download.jpg)
Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Quinto63: Търсачите. Група бивши войници, привърженици на Максенций, покровителствани от августейшите само затова, че навярно знаят нещо за гроба на галилееца. Също били изпратени във Византион. Защо? А сега, според Макрин, двама от тях са изчезнали.
Клавдия поклати глава.
Sexto64: Харон, господарят на подземния свят. Очевидно знае мястото на гроба, който императрицата търси, и й е предложил сделка. Как го е научил? От Валентиниан? Дали бившият дякон на римската църква е станал член на бандата на Харон, или може би той самият е Харон? И защо предложението е направено сега? Харон ли изпрати онова проклятие като предупреждение към Клавдия?
Тя се разрови в паметта си, за да извади оттам каквото знаеше за този повелител на римския подземен свят, зловеща фигура с повече шпиони и доносници от императорския дворец. Да, той би могъл да изпрати проклятието като предупреждение към Клавдия да не си пъха носа там, където не й е работа.
Клавдия чу отдолу смехове. Стана, протегна се, отиде до прозорците, отвори капаците и погледна към градината. В нощта светеше само един-единствен фенер.
— Тъй или иначе, не бива да ги забравям! — прошепна тя. — Чичо Полибий и неговите планове! Лабиен предложил да напише пиеса!…
Клавдия харесваше бръснаря, но той беше човек, който изпитваше някаква дяволита наслада да вкарва Полибий в един или друг безумен план, като никога не забравяше и собствената си изгода.
Клавдия затвори капаците, протегна се отново и пак се обърна към писалището. Щеше да остане тук до сутринта. Трябваше да помисли, да намери някакви отговори на тези въпроси. Освен това имаше нужда някой да й помогне. Ще изпрати да доведат издирвача Салуст и ще разпита другите двама търсачи, Север и Нарс. Те би трябвало да знаят нещо! Въпреки че искаше да съсредоточи вниманието си върху смъртта на Атий, образът на потъналото в кръв и обезобразено тяло на Друзила не излизаше от мислите й. Легна, вторачи се в мрака и в нея нахлуха образите на онези, които обичаше, особено на малкия Феликс. Как, мислеше си тя, мога да примамя Поругателя?
Валентиниан, някогашен дякон в римската църква, си тананикаше под нос мелодията на древен химн, докато разглеждаше обезобразените, жалки останки на декуриона Филип. По-голямата част от плътта представляваше овъглени черни буци, а лявата страна на лицето бе останала незасегната от подпаленото масло, което правеше гледката доста зловеща. Малко по-нататък Гавин изглеждаше действително поруган, цялото му лице и краката му бяха подпухнали и покрити с петна. Като продължаваше да си припява, Валентиниан се приведе внимателно и премести затворения фенер, чийто стени от полиран рог блещукаха в адската тъмнина на тесния тунел.
— Много погрешно! — размаха пръст Валентиниан като ядосан учител. — Наистина много погрешно!
Той погледна стъклените мъртви очи на Гавин, зяпналата уста, обраслата брадичка, покрита с петна от ивицата засъхнала слюнка, протекла от подпухналите устни. Потупа тежката плоча, която вече затваряше тунела като защита срещу пепелянки. Той така или иначе се беше подготвил за всичко, носеше дебел кожен панталон и високи походни ботуши.
Валентиниан въздъхна, изправи се, извади навито въже от торбата, която носеше, завлече двамата мъртви мъже извън тунела и ги остави на земята. Хвърли трупа на Гавин върху почернелите останки на Филип. След като бяха разположени както трябва, той извади меча си и изкусно, като месар, отсече главата на Гавин. Изтръска я, зави я в наметката на мъртвеца и я пъхна в торбата, после се върна до тунела и разчисти всички следи от смъртта, които биха могли да привлекат вниманието на други посетители. Сетне се приведе в малкото преддверие, задъвка от зърната на чепка грозде, отпивайки обилно от меха, който носеше. Щом Гавин и Филип бяха открили това място, дали и други знаеха за него? Клекна, плюейки семена и люспи от гроздето и се огледа. Гавин и Филип бяха умрели. Трупът на Атий, това вместилище на злоба и коварство, бе погълнат от пламъците рано тази сутрин. Друзила също я нямаше. Но малката кучка Клавдия можеше да бъде опасна! Валентиниан всмукна въздух през зъби. Трябва да направи нещо с нея!
Бившият дякон се засмя в себе си. Би трябвало да стане голям актьор. Вместо това, майка му с онова нейно остро, изпито лице го бе принудила да приеме християнската религия и през цялото време му говореше за любящия Господ. Малко, много малко бе видял Валентиниан от тази любов през живота си! Толкова много хора, толкова много зло! Животът чезнеше като фитил на маслена лампа. Добре, добре! Той привърши с гроздето. Вратата към едно ново бъдеще се бе отворила пред него. От какво да се страхува?! От нощните стражи ли? Той се изсмя наум. От августейшите? От презвитер Силвестър? Глупаци, които се препъват в тъмното. От хората на Атий? Определено щеше да се погрижи за тях. От господаря Харон? Може би, но в момента имаше голяма нужда от Харон и неговите безбройни главорези. Валентиниан бе прекарал години в катакомбите и познаваше подземния свят на Рим. Ако Харон се опиташе да го измами, наказанието щеше да е сурово. А Поругателя? Валентиниан се почеса по брадичката. Кой би могъл да бъде този човек? Върна се към Клавдия. Тя беше друго нещо. „Магариците“ трябваше да се наблюдават много отблизо и за това му е нужен Харон.
63
Quinto (лат.) — пето. — Б.пр.
64
Sexto (лат.) — шесто. — Б.пр.