Вечната маска на смъртта [bg]

Валентиниан загаси фенера, взе торбата си и забърза надолу по тунел, който водеше към малкото преддверие и стъпалата на старата гробница. Когато се показа навън, на свежия въздух, той внимателно се огледа, но не долови никаква опасност. Върна на мястото капака на гробницата, бръкна в торбата, извади маска и здраво я завърза на лицето си. Огледа през процепите тази призрачна обител на смъртта, после присви очи към слънцето. Скоро щеше да стане пладне. Извади късия си меч от ножницата и, стиснал торбата в другата си ръка, започна да се провира край рушащите се паметници, през бодливия оплетен храсталак и острата висока трева. Отнякъде долетя зловещ крясък на птица. Преряза го острият и настоятелен вик на сойка. Валентиниан се засмя. Този вик му напомни далечните години, когато вярваше в Господа Христа и водеше паството си през самотните, обрасли с шубраци гробища и катакомби край Рим. Точно в такъв един ден го бяха заловили и го завлякоха в мръсна килия на Тулиевия затвор. Последваха изпълнени с ужас дни и нощи, когато се молеше и умоляваше за утеха и спасение. Но никой не отговори на молитвите му. Един ден Валентиниан се взря в чернотата и тогава разбра, че там няма нищо.

Шум от яростно боричкане сред храсталаците го накара да спре и да приклекне. От гъсталака излезе куче, стиснало в окървавените си челюсти заек. Валентиниан тръгна към стария зелен дъб, където трябваше да се срещне с Цереб, помощника на Харон. Стигна до мястото и седна навътре в сянката, облегнал гръб на дънера. Беше предупредил Цереб по кой път да дойде. Погледна вляво и вдясно. Познаваше това място по-добре от всеки друг; пътеките, празните гробници и паметници, където би могъл да се скрие. Всички онези изоставени гробове, които можеха да го отведат под земята, както и местата, където тайно бе оставил мехове с масло и сухи подпалки, за да може да предизвика пожар и да прикрие бягството си. Високата остра трева срещу него внезапно се раздвои и се показа Цереб. Очите на грозното му лице внимателно наблюдаваха всичко наоколо, той душеше въздуха като ловджийско куче.