Вечната маска на смъртта [bg]

Тази сутрин Клавдия спа до късно. Бе прекарала тревожна нощ и точно преди зори изпрати Океан в града с писмо до Августата и издирвача Салуст. Сега отдъхваше в градината на кръчмата, а край нея седеше Нарцис. Той набързо обясни, че останките на Друзила са отнесени в неговата стая за балсамиране и че няма какво ново да каже за убийството й.

— Защо според теб Поругателя вади дясното око на жертвите си? — попита Клавдия.

— Ако ме беше попитала вчера — отговори Нарцис, — нямаше да мога да ти кажа, но докато работех над трупа на клетата жена, си спомних нещо от времето ми в Антиохия. Този град е построен така, че от трите му страни има гъсто залесени стръмни хълмове. По мое време там намираха удушени жени под дърветата, с разпорени кореми, двете им очи извадени — нещо, което много напомня убийствата на Поругателя. Бях забравил за това до снощи… — Той се усмихна на Клавдия. — Опитвам се да не си спомням нищо от миналия си живот, защото дори само мисълта за жена ми ме вбесява. Тъй или иначе, убиецът, когато го хванаха, призна колко мразел жените. Твърдеше, че очите им му се надсмивали, също както и телата им, ето защо ги убивал по този начин. Жесток изверг! Управителят го разпъна край моста над Оронт; минаха няколко дни, докато умря, и дори тогава трябваше да пробият пищялите му66.

— Как го заловиха?

— О, да! — изкриви лице Нарцис. — Как го заловиха ли? — Той се ухили: — Много просто — със свирка! От онзи вид, който центурионите използват в сражение. Свирки и затворнички.

— Не те разбрах?

— Губернаторът посещава градския затвор. Предлага да помилва осем осъдени жени. Те трябва да се облекат като блудници и да обикалят улиците край портата на Алепо, квартала, от който са жертвите. Както в Рим, блудниците обикалят край градските порти, за да търсят клиенти и удобно местенце за срещите си. В Антиохия ставаше по-лесно: там наблизо имаше красива хълмиста местност с гъста растителност…

— После? — продължи да разпитва Клавдия.

— Затворничките биват облечени и гримирани, после им дават свирките. В същото време управителят изпраща кохорта планинари, илири, по гористите скатове. Осъдените жени са готови на всичко, за да бъдат помилвани. Въпреки грима и одеянията, те са опитни и решителни, за разлика от горките избити момичета. Заловили нападателя почти веднага. Избраната жертва се борела като тигрица и надувала свирката си; нападателят побягнал, но илирите го заловили.