Били Стрейт [bg]

Кървав зародиш. Чувстваше такава болка, сякаш я раздираха отвътре, подпря буза на студения порцеланов ръб на тоалетната, натисна сифона и се заслуша в оттичащата се вода.

Беше сама, едва успя да се изправи и подкара колата към болницата. Изследвания, наблюдения, контрол, още изследвания, три дни в двойна стая с жена, която току-що бе родила четвъртото си дете. Две момчета, две момичета, цялото й семейство около нея, ахкаха и охкаха.

Картичката от Ник пристигна след две седмици. Прекрасен залез над плажа. Санта Фе. Трябва ми малко време да размисля. Повече не го видя.

Бездната, която зейна в съзнанието на Петра, ставаше все по-голяма, омаломощаваше я, намаляваше защитните й сили. Пак спазми, треска, инфекция, обратно в болницата.

Контролни прегледи. Краката на магарето, беше прекалено изтощена, за да се чувства осквернена.

Тъжното съчувствие на д-р Франклин. Да поговорим в кабинета ми. Графики и снимки.

Не успя да се съсредоточи повече, отколкото в онези скучни до смърт часове по здравна култура в пансиона, затова се правеше на глупава.

Какво казвате? Стерилна ли съм?

Франклин избягваше очите й, забил поглед в пода. Точно както правеха заподозрените, когато се канеха да излъжат.

Никой не може да каже със сигурност, Петра. Днес съществуват всякакви лечения.

Беше пуснала водата и отмила живота си, отмила беше брака си.

Насочи се към кариера, която беше в постоянен допир със смъртта. Използваше мъката на другите, за да си напомня непрестанно колко лошо можеше да стане, че нейното положение беше нищо — нали така? Така че колкото по-жестоко — толкова по-добре. Донесете труповете!

Тогава защо, по дяволите, плачеше? Не беше плакала от години.

Заради случая? Той едва беше започнал. Не изпитваше нищо към жертвата.

Тогава чу името на Лиза и зачервените й очи се стрелнаха към екрана, на който се разгръщаше историята. Почувства се глупаво, че се изненада — че как можеше иначе? Сега милиони хора гледаха шейсет секунди от лентата, за която със Стю дори не им беше позволено да попитат.