![Синя кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/4/sinya-krv-bg-download.jpg)
Синя кръв [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Синя кръв #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Софт Прес
- ISBN: 9789546858788
- Переводчик: Емилия Колибарова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синя кръв [bg]». Краткое содержание книги:
„Не е наша работа“.
- Какво искаш да кажеш? Знаеш, че това ни засяга. Трябва да разберем кой ни избива. Не искаш ли... не те ли...
- Ще споделите ли с нас какво ви вълнува, госпожице Ван Алън? - прекъсна разговора им учителят.
Скайлър се сви на стола си.
- Извинете.
До края на часа Джак седя с каменно изражение, без да каже нещо. Отказа да погледне Скайлър и дори да прочете бележките, които тя му подаваше. Щом звънецът би, тя хукна след него.
- Какво ти става? Заради сестра ти ли е всичко това?
- Не забърквай Мими - сопна й се той.
- Не разбирам. Нали в събота каза...
- Беше безразсъдно от моя страна. Не чувствам нищо подобно. Съжалявам, че те подведох.
- Защо ме отблъскваш? Какво се е случило? - извика тя.
Той я изгледа.
- Наистина съжалявам, Скайлър. Сбърках. Не трябваше да казвам нещата, които ти казах онази вечер. Татко ми обясни всичко. От Комитета не крият нищо. Те разследват обстоятелствата около смъртта на Аги и ние трябва да им се доверим. Когато разрешат случая, ще ни уведомят. Налага се да забравим за цялата работа.
- Баща ти... баща ти има нещо общо, нали?
Той сложи тежко ръка на рамото й, стисна го здраво, после я оттласна назад.
- Зарежи тази история, Скайлър. За свое и за мое добро.
- Джак!
Но той не се обърна. Тя го наблюдаваше как слезе по стъпалата до долния етаж, където в този момент Мими Форс излезе от класната си стая. Вгледа се в двамата и сякаш за пръв път забеляза колко си приличат - същата гъвкава фигура, същите крайници като на пантера, същата височина, същия тен, цвят на косите и очите. Мими видя брат си и се усмихна. Той я прегърна през рамо - с такава обич и интимност, че сърцето на Скайлър се сви.
През междучасието тя и Оливър отидоха в „Старбъкс“, където се видяха с Блис.
- Какво каза Джак? - попита Блис.
- Няма да ни помогне - отвърна тя унило.
- Но защо?
- Променил си е мнението. Твърди, че нещата, които ми е казал, били грешка. Да съм забравела за цялата работа.
Докато говореше, късаше една салфетка на парченца.
- Каза, че Комитетът щял да обясни всичко, когато му дойдело времето, просто трябвало да сме търпеливи.
- Ами Дилън? Не можем да допуснем да влезе в затвора за нещо, което не е извършил.
- Не можем - съгласи се Оливър. - Ние сме единствените, които могат да му помогнат.
ГЛАВА 33
Полицаите не ги пуснаха да видят Дилън. Отидоха след училище, но не можаха да минат през стената от полицаи. Според тях той дори не бил държан в управлението. Бяха като в задънена улица, защото полицията му беше взела телефона и не можаха да се свържат с него. Скайлър имаше лошо предчувствие. Проблемът много ги сближи - нея, Оливър и Блис. Блис вече не сядаше на една маса с Мими в кафетерията. Тримата прекарваха всяка свободна минута заедно в кроене на планове как да помогнат на приятеля си.
- Семейството му е много богато. Сигурна съм, че са му намерили страхотен адвокат - каза Блис. - Трябва да кажа нещо на техните.
- Какво? - попита Скайлър.
-Снощи направих едно разследване. Дочух майка ми да говори с някого за случая. Тя каза, че според полицията смъртта е настъпила между десет и единайсет вечерта. Напълно са сигурни по този въпрос. Не можело да е станало по-рано или по-късно.
- И? - попита Оливър скептично.
- По това време Дилън беше с мен. Бяхме навън и пушехме. През цялото време бяхме заедно.
- Не отиде ли примерно до тоалетната?
- Не - поклати глава Блис. - Сигурна съм. Няколко пъти си поглеждах часовника, защото... тревожех се, че Мими ще се чуди къде съм.
- Нали знаеш какво значи това? - попита Оливър с усмивка. - Означава, че той има желязно алиби. Блис, ти си ключът за затворническата му килия! Хайде, трябва да се свържем с техните и да им кажем.
Дилън живееше в „Трибека“, така че се качиха на ролс-ройса на Блис. Оливър и Скайлър бяха впечатлени от плюшената тапицерия вътре.
- Трябва да кажа на татко да поръча същото. Нашата кола няма никакви екстри - каза Оливър.
„Трибека“ беше някогашна индустриална зона с павирани улици и стари промишлени сгради, които бяха превърнати в мезонети за милиони долари.
- Тук ли живее? - попита Оливър, докато вървяха към една огромна постройка на ъгъла.
Бяха преписали адреса от дневника на класа. Това трябваше да е мястото.
- Никога ли не сте идвали? - попита Блис изненадано.
Двамата поклатиха глави.
- Но аз мислех, че сте приятели.
- Така е, но... - Скайлър въздъхна. - Винаги се събирахме у Оливър. Дилън нямаше нищо против.