Бунтът на кралицата [bg]

Представих си как Картие щеше да се върне в Магналия в началото на есента и щеше да се пита защо не му бях писала, защо не бях го повикала. Можех да си го представя как щеше да влезе във фоайето, оставяйки пътечка от листа; представих си синия цвят на наметалото му и златистата му коса. Светците да са ми на помощ, беше ми почти непоносимо да си представя как щеше да открие, че бях заминала без нито дума, без следа. Сякаш не оценявах влечението, което беше разпалил в мен, сякаш не ме беше грижа за него.

— Бриена?

Тя сигурно бе доловила смута в душата ми. Примижах, за да прогоня обзелата ме мъчителна болка, и срещнах кроткия й поглед.

— Искаш ли да оттегля писмото? Както казах, лесно можеш да поемеш в друга посока. — Тя доближи ръба на листа до пламъка, за да го изгори, ако така поисках.

Да се откажа от писмото и да пренебрегна спомените на предтечата си. Беше като късче забранен плод, висящ от лозата. Осъзнавах колко много хора щеше да се наложи да оставя в неизвестност. Дядо, Мерей, Картие. Можеше никога да не получа наметалото си. Картие можеше да го унищожи.

— Не оттегляйте писмото — изрекох с дрезгав глас.

Докато изливаше капка восък върху плика, тя каза:

— Не бих взимала такива строги предпазни мерки, не бих те молила да си тръгнеш толкова потайно, ако шпионите на Ланън не дебнеха из Валения. При положение че напрежението между нашите две страни се усилва с публикации като „Безмилостното перо“… Ланън се чувства застрашен от нас. Внедрил е мъже и жени, които живеят сред нас, готови да му подсказват имена на валенианци, които открито му се противопоставят.

— Ланън има шпиони тук? — възразих, почти неспособна да го повярвам.

— Ти си в безопасност в Магналия, скъпа. Крал Ланън има съгледвачи навсякъде. Сега може би ще разбереш защо дядо ти толкова твърдо държеше да ти спести името на Аленах. Защото не искаше тяхната Династия да предяви претенции към теб. Стремеше се да изглеждаш и да се чувстваш като валенианка.

Разбирах. Това ни най-малко не смекчаваше реалността.

Баща ми сигурно беше сред твърдите поддръжници на Ланън. Можеше да бъде всеки — от коняря до кралския телохранител или шамбелана на замъка. Мнозина васали на благородници приемаха фамилните им имена в свидетелство на непоколебимата си вярност. Това означаваше, че бях напът да поведа война срещу него, да се превърна в негов враг още преди да го познавам. Надвесих напред и се хванах за ръба на масата на Вдовицата, тя ме погледна в очите.

— Искам да ви помоля само за едно, мадам.

— Назови го, дете.

Дълбоко си поех дъх и сведох поглед към засъхналата кръв по ръката си:

— Закълнете ми се, че няма да кажете на Алдерик Журден цялото име на баща ми.

— Бриена… това не е игра.

— Както добре ми е известно — казах, запазвайки почтителен тон. — Покровителят ми ще знае, че произхождам от клана Аленах, че баща ми е верен на този дом, но това не означава, че е нужно да узнава самоличността му.