Грозните [bg]

„Страхотно!“. Толи си даде сметка, че е спала твърде дълго. Ако изчакаше да съмне, щеше да е загубила още дванайсет часа и нямаше да има даже капка вода.

Единственият друг път бе да върви пеша по платото срещу течението на реката. Но това означаваше, че могат да минат дни, преди да открие подходящо място да се спусне долу до водата. А и как би могла да види това място през нощта?

Имаше да навакса изгубено време, а не да се скита слепешката из тъмното.

Преглътна мъчително, когато най-накрая взе решение. Трябваше да има начин да се спусне до долу със сърфа. Може и да беше грешка, но нали тъкмо това й казваше бележката. Тя докара сърфа до самия край на пропадналия мост и продължи напред, докато дъската не започна да губи тяга. Взе да се спуска между скалите, пропадайки все по-бързо и по-бързо, колкото повече се отдалечаваше от железопътната линия.

Толи отчаяно се заоглежда за следи от желязо в скалите. Насочи сърфа към каменната стена пред себе си, но пак не видя нищо. Няколко от светлините на металния детектор пак започнаха да примигват. Още малко по-надолу и сърфът щеше да падне.

Явно така нямаше да стане. Толи плесна с ръце. Сърфът намали за секунда, опитвайки се да се издигне, но после се разтресе и отново взе да пропада.

Твърде късно.

Толи разпери якето, но въздухът в клисурата беше напълно неподвижен. Зърна ръждива ивица върху скалата и насочи сърфа към нея, но се оказа, че е петно лишеи. Дъската продължаваше да лети право надолу, все по-бързо и по-бързо, а светлините на металния детектор гаснеха една след друга.

Накрая сърфът напълно отказа.

Толи осъзна, че тази грешка може да й е последната в живота. Почувства се като камък, който лети към бурните вълни. И също като в съня гласът заседна в скованото й гърло, сякаш дробовете вече бяха пълни с вода. Дъската се тресеше под краката й, въртейки се като падащо листо.

Толи стисна очи, очаквайки да се разбие в ледената вода.

Внезапно нещо я хвана здраво за китките и грубо я изтегли нагоре. Пареща болка преряза раменете й и тя се преметна като гимнастик на халки.

Отвори очи и примигна. Беше отново върху дъската на сърфа, която стоеше непоклатимо на педя от водата.

— Какво по…? — каза гласно Толи. Чак когато се закрепи върху сърфа, си даде сметка какво се беше случило.

Реката й беше попречила да падне. Нейното течение векове наред беше трупало в устието наноси със съдържание на метал и сърфът беше усетил тяхното притегляне точно навреме.