![Торбарите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/0/torbarite-bg-download.jpg)
Торбарите [bg]
- Автор: Роббинс Гарольд
- Серия: Торбарите #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: „М-Л“
- Переводчик: Ивайла Нецова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Торбарите [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма да стигнат дотук още няколко часа — каза Макс. — А и ще бъдат доволни, че са хванали Рийвс.
Макс го погледна, после отмести поглед към тресавището.
— Не мога да го сторя — каза той.
— По-голям глупак си, отколкото те мислех, момче — изрече натъртено Майк. — Да беше той, отдавна да е изчезнал към блатото.
— Заедно се захванахме — отговори Макс, — редно е заедно да се върнем.
— Добре, момче — примири се Майк и се изправи. — Угаси огъня.
Макс изрита огъня във водата, където жаравата запращя и угасна. Обърна се и видя как Майк грабна Рийвс, сякаш бе малко бебе, и го метна през рамото. Макс нагази в блатото, готов да тръгва към затвора.
— Къде си тръгнал, момче? — чу той гласа на Майк зад гърба си.
Обърна се и го изгледа. Майк му посочи обратната посока.
— Блатата свършват след около тридесетина километра.
Макс внезапно прозря за какво става дума.
— Не бива да го правиш, Майк. Ти даже официално не си затворник.
Огромният мъж кимна с глава.
— Прав си, момче. Не съм затворник. Това значи, че мога да вървя, накъдето си ща и ако не искам да се върна, нищо не могат да ми кажат.
— Но съвсем друго е, ако те заловят, че ми помагаш.
— Ако ни хванат, ще ни хванат — простичко каза Майк. — Все пак не искам да бъда аз този, който ще върти бича по гърба ти. Не мога да го направя. Виждаш, приятели сме.
Осем дни по-късно те се измъкнаха от тресавището. Излегнаха се на твърдата, суха земя и задишаха тежко. Макс надигна глава. Далеч на хоризонта забеляза издигащ се към небето дим.
— Там има селище! — възбудено каза той, скачайки на крака. — Ще можем да се нахраним свястно.
— Не бързай толкова! — каза Рийвс и го дръпна надолу. Рийвс бе все още жълт от маларията, но тя бе преминала вече. — Ако е селище, значи има и магазин. Довечера ще се вмъкнем. Излишно е да рискуваме. Може да ни очакваш.
Макс вдигна очи към Майк. Едрият негър кимна.
В два през нощта се вмъкнаха в магазина. Когато излязоха, и тримата бяха с нови дрехи, с револвери на коланите и имаха почти осемнадесет долара, които намериха в касата.
Макс искаше да откраднат три коня от конюшнята и да побягнат с тях.
— Чисто по индиански — бе отбелязал Рийвс саркастично. — Конете ще ги проследят много по-бързо, отколкото нас. Ще страним от пътя два-три дни и тогава ще помислим за коне.
След два дни се сдобиха с коне. След още четири ограбиха банката в някакво малко градче и излязоха с хиляда и осемстотин долара. Десет минути по-късно потеглиха за Тексас.
13.
Макс пристигна във форт Уърт да посрещне влака, с който трябваше да пристигне дъщерята на Джим Рийвс от Ню Орлийнс. Седна в бръснарницата и се огледа в огледалото. Лицето насреща не бе вече лицето на момче. Спретната черна брада умело маскираше високите скули. Така не приличаше на индианец.
Макс стана от стола.
— Петдесет цента за подстригването и двайсет и пет за подрязването на брадата.
Макс му подхвърли един сребърен долар.
Майк се откъсна от ъгъла на сградата, където се беше облегнал, и изравни крачка с него.
— Време е за влака — каза Макс. — Май трябва да се отправим към гарата.
Преди три и половина години бяха пристигнали една нощ във форт Уърт със седем хиляди долара в дисагите на седлата. Зад себе си бяха оставили две опразнени банки и два трупа. Но беше им провървяло. Никой от тях не беше разпознат. Обирите бяха приписани на „неизвестни лица“.
— Градчето си го бива — бе заявил възбудено Макс. — На влизане преброих таман две банки.
Рийвс вдигна поглед към него от стола в стаята на евтиния хотел.
— Край на това! — заяви той. Макс го изгледа.
— Защо? Струват ми се солидни.
Рийвс поклати глава.
— Така загазих последния път. Не знаех кога да спра. — Той мушна цигара в устата си.
— В такъв случай какво ще правим? — попита Макс.
Рийвс запали цигарата.
— Ще се огледаме за добра, законна работа. Насам има куп възможности. Земята е евтина, а Тексас расте.
Рийвс намери работата, каквато търсеше, в едно градче на около седемдесет километра южно от форт Уърт. Заведение с бар и зала за комар. За по-малко от две години стана най-влиятелната личност в града. После основа банка в съседство със салона, а малко по-късно се залови да купува земя. Носеха се дори слухове да го изберат за кмет.