Торбарите [bg]

11.

— Човече, това е истинска храна! — заговори разпалено Майк, сядайки до Макс с пълна догоре чиния със сланина, карантии, зеле и картофи.

Макс го погледна уморено и апатично натъпка храната в устата. Беше по-добра от затворническата, разбира се. За цяла седмица не виждаха толкова месо, колкото имаха сега в чиниите си. Ала не беше гладен. Беше уморен, направо капнал от скубане на ориз цял ден. Не вярваше дори, че ще може да се изправи вече.

Рийвс и един друг затворник седнаха до него. Рийвс погледна над чинията си към него, докато устата му предъвкваше тлъстото месо.

— Избра ли си вече женска, момко?

Макс поклати глава. Имаше ги достатъчно. Момичета каджун, млади и силни, с къси поли и мускулести крака и бедра. Много, по всички оризища, работещи рамо до рамо с мъжете, с разпилени от вятъра коси, с блеснали зъби, а до ноздрите на човек долиташе типичният мирис на жена. Изглежда за тях нямаше значение, че мъжете са затворници, те бяха мъже и ги имаше достатъчно.

— Много съм уморен — отвърна Макс. Отмести чинията и разтърка коляно. Болеше го от белезника на крака и от газенето из водата цял ден.

— Аз пък не — каза седналият до Рийвс затворник. — Пестил съм си цялата година силите за тази седмица. Ще си взема достатъчно, че да ми държи влага до догодина.

— По-добре е да не пропуснеш, индианецо — каза Рийвс. — Нищо на този свят не може да се сравни с едно момиче каджун.

— Вярно е, майка му стара! — каза възбудено другият затворник.

— А ти пипна ли някоя? — обърна се Рийвс към Майк през Макс. Очите му бяха студени и злобни.

Майк не отговори. Продължи да яде.

Лицето на Рийвс помръкна.

— Видях те из оризищата. Ходиш нагоре-надолу с пушката в ръка. Показваш на момичетата какво се крие в тесните ти панталони.

Майк продължаваше да мълчи. Залови се да отопява с парчета хляб соса от чинията си.

Напъха и последното парче хляб в устата и преглътна. С особено съжаление огледа празната чиния и се изправи.

— Бре, ама много хубаво беше — отбеляза той.

— Ей, негър, на теб говоря — обади се Рийвс.

За пръв път Майк го погледна. Наведе се лениво над Макс и сграбчи с една ръка Рийвс за гърлото. Издигна го сгърчен във въздуха, на нивото на главата си.

— На мен ли говориш, затворнико?

Рийвс не можеше да отрони нито дума.

Майк започна леко да разтърсва Рийвс.