Торбарите [bg]

Макс върза коня за стълба пред ранчото на Рийвс. Изкачи стъпалата и почука на вратата. Когато дъщерята на Рийвс му отвори, лицето й имаше уморен и измъчен вид, сякаш бе плакала.

— О, ти ли си? — приглушено каза тя. — Влез.

Той я последва във всекидневната. Протегна загрижено ръце към нея.

— Бети, какво се е случило?

Тя се изплъзна от прегръдката му.

— Защо не ми каза, че си избягал престъпник? — запита тя, без да гледа към него.

Лицето му се вкамени.

— Щеше ли да има някаква разлика?

Тя срещна прямо погледа му.

— Да! — отвърна тя. — Не бих се обвързала с теб, ако знаех.

— А сега — каза той, — след като знаеш, има ли значение?

— Да! — повтори тя. — О, не ме питай! Толкова съм объркана!

— Какво друго ти каза баща ти?

Тя се загледа в ръцете си.

— Каза, че не мога да се омъжа за теб. Не само поради това, но и защото ти си… ти си полуиндианец!

— И ти престана да ме обичаш?

Тя кършеше ръце, без да му отговори.

— Не зная какво да правя — промълви накрая тя.

Той я привлече към себе си.

— Бети, Бети! — заговори дрезгаво той. — Снощи по време на танца ти ме целуна. Каза, че ме обичаш. Оттогава не съм се променил.

Тя остана смълчана за миг, после се отскубна от него.

— Не ме докосвай! — каза рязко.

Макс я изгледа учуден.

— Няма защо да се страхуваш от мен.

Тя се сви, когато той посегна да я погали.

— Не ме докосвай! — повтори и този път страхът в гласа й бе така явен, че Макс нямаше как да не го долови. Без да проговори, той се обърна и излезе от стаята.

Препусна право към банката в града и влезе в задната стая, която служеше за кабинет на Рийвс.

Рийвс вдигна поглед към него от огромното рулетъчно бюро.

— За какъв дявол нахълтваш тук по такъв начин? — попита той.

Макс го изгледа.

— Не ми се прави на глупак, Рийвс. Достатъчно си обработил дъщеря си.

Рийвс се облегна на стола и се разсмя.

— Това ли било? — запита той.

— Малко ли е? — каза Макс. — Снощи тя обеща да се омъжи за мен.

Рийвс се наведе напред.

— Смятах те за по-умен, Макс.