Торбарите [bg]

— Този път поне ще можем да видим как изглеждат.

— Пет пари не давам как изглеждат — бързо отговори друг. — Стига да имат големи цици.

Трети се обади дрезгаво:

— Кълвачът ти е забравил да работи, толкова е привикнал с бялата ти като лилия ръка.

Приглушен смях отново се понесе из стаята. Мина около половин час. Макс долавяше шума от неспокойните движения на нетърпеливо мърдащи мъже по леглата.

— Мислиш ли, че няма да дойдат? — нервно попиша един глас.

— Ами, ще се покажат — отвърна друг затворник. — И те чакат с не по-малко нетърпение този момент.

— Господи, Боже мой! — простена изтерзан глас в дъното на помещението. — Не издържам повече. Цял ден съм си мислил за женските, за тази нощ — гласът му премина в дрезгаво стенание.

В стаята пак се разнесе тихият шум от неспокойно въртящите се по наровете мъже. Макс усети как потта избива по челото му, а сърцето затупка ускорено. Обърна се по корем, почувствувал как сладката, силна топлина изведнъж се разлива по слабините му. Сгърчи се за миг, завладян от пламъка на дивото желание, после ядно се обърна. Сви си цигара с разтреперани пръсти. Усети как тютюнът се разпилява по него, но накрая успя да запали и всмукна дълбоко дима в гърдите.

— Няма да дойдат — изписка нечий почти разплакан глас.

— Само ни дразнят оная работа! — ядовито каза друг. — Дявол да ги вземе!

Макс лежеше притихнал на нара, оставил дима да се процежда през ноздрите му. Свещта запращя, премига и помещението потъна в пълен мрак. Гласът на Майк едва стигна до него откъм съседния нар:

— Как си, момче?

— Екстра.

— Дай да си дръпна от фаса.

Ръцете им се допряха за миг, когато Макс мълчаливо му подаде почти догорялата цигара. Огънчето й хвърли бледа светлина върху лицето на Майк, когато всмукваше от нея.

— Не се тревожи, момче. — Гласът му беше мек и успокояващ. — Ще изскочат веднага, щом свещта прегори. Изглежда тези глупаци не могат да разберат, че жените не искат хем мъжете, хем една друга да се видят.

Миг след това вратата на колибата се отвори и жените завлизаха. Пристъпваха тихо, почти не се чуваше как босите им крака докосваха пода.

Макс се завъртя в нара с надеждата, че ще успее да зърне тази, която ще дойде при него. Видя обаче само влизащи сенки, които потъваха в околния мрак. Една ръка докосна лицето му. Той се приготви.

— Млад ли си, или си стар? — прошепна гласът.

— Млад — отвърна също шепнешком той.

Ръката й намери неговата и я положи на бузата си. Пръстите му се плъзнаха нежно по лицето й. Кожата беше гладка и топла. Той усети как устните й потръпват под пръстите му.

— Искаш ли да остана при теб? — прошепна тя.

— Да.

Тя бързо се мушна на нара до него и той зарови глава в меката й гръд. — Огромна топлота и нежност го обля.