Поздрави от рая

Двете бяха работили заедно през последните три сесии и в процеса на работата се бяха сближили и научили (както става понякога при жените) доста една за друга. Отначало Маргарет беше свита и неуверена, както самата Гладис беше на времето. И тази именно — как да го наречем? — да, тази уязвимост бе направила младата жена симпатична на Гладис и доста скоро тя започна да възприема Маргарет като дъщеря вместо като колежка. Но Маргарет никога не споделяше твърде много интимни подробности за живота си с Том, своя съпруг; нито пък (през есента) говореше за тайната връзка, която съвсем очевидно имаше с някакъв друг мъж (Гладис никога не бе чувала неговото име). Но човек не можеше да не се досети! Тази връзка беше придала онази розовина на бузите и, която (небезизвестно и за Гладис) самият Аристотел веднъж бе използвал, за да определи понятието за щастие. После, късно през есента, у Маргарет бе настъпила промяна: имаше моменти (непознати дотогава) на неподозирана раздразнителност, на неприсъща (дотогава) небрежност, и (може бе най-обезпокояващото от всичко) някаква грубост и егоистичност. Все пак, странно близката връзка между двете бе оцеляла и на два пъти Гладис се бе опитала да я попита, да помогне, да предложи нещо повече от формално приятелство; но от тези опити не бе излязло нищо. И когато един петък в средата на декември бе свършила последната сесия за тази година, Гладис бе видяла за последен път своята колежка преди появата й след новогодишните празници на 2-ри януари, а тогава съвсем не бе необходимо човек да има таланта на ясновидец, за да разбере, че нещо не е наред.