Поздрави от рая

Какво точно се е случило тогава, не знаем — а може и никога да не разберем. Но малко след това семейство Бауман изиграват останалата част от вечерта по възможно най-добрия начин — преструват се, че ядат, че са влюбени един в друг, преструват се, че се забавляват.

Шансът да ги разпознаят е съвсем малък: тя е скрита зад фереджето си, а той е начернил лицето си. Но и двамата държат да ги видят как се прибират в пристройката след свършването на празненството и в действителност Том Бауман доста проиграва ролята си. Той изчаква двете жени, за които знае, че са настанени в пристройката, мята ръце през раменете им — при което изцапва палтата им с мазилото — и създава впечатлението у всички заедно и у всеки поотделно, че отива да спи. Биниън е вървял отзад — доста наблизо. Но ключалката е доста проста и след като Биниън се е уверил, че всичко е наред, семейство Бауман са се измъкнали в зимната нощ. Те са отишли и са взели колата си от Уестгейт — или където е била паркирана — след което Том Бауман е закарал Маргарет на Чарлбъри Драйв и тя е запалила лампите, за да помислят съседите, че празнува Нова година. Самият Бауман се е изгубил в нощта, така че ако се окаже необходимо, да може да има алиби от „Инвърнес“ или където е осъмнал на следващата сутрин, а на Маргарет е оставил предварително написаната бележка за въображаемата приятелка. Е, това е, Луис! Това се е случило, доколкото аз мога да го разгадая.

Самият Луис бе слушал с голям интерес и без да прекъсва разказа на Морс. И въпреки, че с изключение на времето на убийството, това не беше особено потресаващ анализ, то беше точно от онзи вид скалъпени хипотези, които Луис бе свикнал да чува от Главния инспектор — навръзване в обща схема на всички очевидно несъвместими улики и объркващи доказателства. Но в тезата на Морс имаше един-два пропуска; така поне виждаше нещата Луис.