Поздрави от рая

— …Ако някога решите да тръгнете по следите, (бе казал Морс) трябва да имате адрес — това е съществено. Е, има някои хора, като семейство Смит например, които могат да минат и без адрес, но не забравяйте, че те са професионални мошеници и знаят правилата на играта. При нормални обстоятелства човек има нужда да получава някаква кореспонденция. Ако принцесата, с която излизате, не е омъжена или е разведена, или по някаква причина живее сама, тогава няма проблеми, нали? Тя може да ви бъде любовница и съпруга за през уикенда и тя може също да се справи с резервациите — точно както е направила Филипа Палмър. Тя може да използва — тя трябва да използва — собствения си адрес и, както вече казах, няма никакви проблеми. Сега нека за момент си припомним докъде стигнахме с третата жена в нашия случай, тази, която е писала до хотела под името „мисис Ан Балард“ и която се е регистрирала като „мисис Ан Балард“ с адрес в Чипинг Нортън. Очевидно, ако успеем да я намерим и да разберем от нея какво се е случило в Пристройка 3 през Новогодишната нощ — или рано сутринта на Нова година — е, тогава всичко ще бъде съвсем лесно, нали? И всъщност ние знаем доста за нея. Ключът към загадката — или това, което мислех, че е ключът — бе версията, че тя вероятно е ходила на козметик ден-два преди да се появи в Хотел „Хауърд“. Съжалявам, Луис, че сте изпитали подобни разочарования по този въпрос. Но има и този друг аспект, по който непрекъснато мисля — адреса, от който тя е писала и адреса, на който хотелът й е отговорил. Не може да се разменя кореспонденция с фалшиви адреси — очевидно е, че не може! И, въпреки всичко, нали разбирате — може! Трябва да може — защото е станало, Луис! И като се замислите, ще видите, че това може да стане доста лесно, ако имате едно предимство — само едно. И знаете ли какво е това предимство? То е да бъдеш пощальон. Сега нека вземем един пример. Нека вземем Бенбъри Роуд. Къщите са наредени по една дълга, дълга улица, нали? Не съм сигурен, но са някъде около четиристотин и осемдесет или нещо такова. Сега, ако да кажем, последната къща е номер 478, какво точно би се случило с писмо, адресирано до номер 480? Сортировчиците в местната поща няма особено да се притеснят, нали така? То е съвсем близо до последния номер на улицата; и, колкото и да е невероятно, дори и някой да забележи, вероятно ще си каже, че там се строи нова къща. Но ако е адресирано, да речем, до 580, тогава очевидно сортировчикът ще си каже, че някой е сбъркал и по всяка вероятност няма да постави писмото в съответната преграда. В подобни случаи, Луис, има табла за проблемните писма и по-висококвалифицираните пощенски служители се опитват да ги разпределят по-късно. Но както и да се развият нещата, това, дали писмото ще попадне в чантата на пощальона или ще остане на таблата със спорните писма — няма значение! Самият пощальон наблюдава сортирането на писмата. Знам го! Проведох дълъг разговор с началника на пощата в Чипинг Нортън — чудесен човек! — и той ми каза, че писмото, което сме видели от Хотел „Хауърд“, адресирано до Уест Стрийт 84, по всяка вероятност е отишло в преградката на Уест Стрийт, тъй като е само на няколко номера от последния съществуващ номер. А дори и да е останало в купа с проблемните писма, пощальонът, чакащ да метне чувала върху рамото си, би имал пълната възможност да го види и да го вземе. А има само двама пощальони, които са доставяли писмата на Уест стрийт през декември: единият е млад човек, който е прекарал Новогодишните празници с приятелката си на Канарските острови; а другият, наречен Том Бауман, живее на Чарлбъри Драйв в Чипинг Нортън. Но там няма никого — нито него, нито жена му — и никой от съседите не знае къде са отишли, въпреки че миналите четвъртък и петък Маргарет Бауман е била на работа в Съмъртаун; проверих това. Както и да е, този уикенд едва ли можем да направим нещо повече. Макс казва, че ще приведе трупа в приличен вид до понеделник и така скоро ще разберем кой е той.