Да яздиш диво пони
- Автор: Олдридж Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Абаджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да яздиш диво пони». Краткое содержание книги:
Джеймс Олдридж е автор и на много книги за възрастни, повечето от които са преведени на български.
Единствените неоспорими данни (а не мнения), с които Страп се опита да докаже, че понито е Бо, а не Таф, бяха неподкованите копита, привързаността му към Джоузи Еър (забелязана от всички), два мазолести белега на задните му крака, както и цветът му. Страп имаше двама свидетели за тези факти — Блу и пастирът Скитър Биндълс, който се беше занимавал и с двете понита. Макар да изтъкнаха някои разлики между понитата, те признаха, че не разполагат с конкретни доказателства, че понито в обора е Бо или пък Таф.
Последният свидетел на Страп беше Джоузи. Елисън я вдигна и я понесе на ръце към свидетелската ложа. Съдията я попита дали не предпочита да седне на стол до адвокатите.
— Не, ще седна там — отговори Джоузи и посочи ложата.
Елисън я нагласи в ложата, а тя махна властно и припряно с ръка, както правеше винаги когато искаше да покаже, че на недъга й не трябва да се обръща внимание.
— Джоузи — започна Страп след приключване на съдебните формалности, — искам да те попитам ти уверена ли си, че понито в полицейския обор е Бо — твоето пони?
— Да, мистър Страп.
— Отговаряй с „да“ или „не“ — обади се съдията. — Не е необходимо да добавяш и мистър Страп, Джоузи.
— Добре — кимна самоуверено Джоузи.
— А откъде си сигурна?
Джоузи прехапа устни.
— Ами както знам кой е баща ми и коя е майка ми и че те са моите баща и майка, така знам, че и Бо е Бо. Не мога да ви кажа откъде го знам.
Отговорът се хареса на присъстващите, а татко вдигна одобрително вежди.
— Какво пони е твоето Бо?
— Упорито, умно, понякога пакостливо. Не обича никой друг освен мен да го докосва, дразни се от свраките, които търсят червеи в ливадата. Не може да ги понася!
Съдията Лейкър, изглежда, беше доволен от думите й.
— А понито в обора прави ли нещо така, както го прави и твоето пони Бо? — попита Страп.
— Да, то вдига главата си като Бо. — И Джоузи показа как точно вдига глава. — Но го прави само когато си много близо до него. Позволява ми да го реша под челюстта, а повечето от другите ни понита не биха позволили. Когато го гъделичкам, навежда глава и ме побутва по гърдите и тъй като не мога да се изправям, винаги когато искам да го среша, накланя към мен глава.
— Значи, понито в обора прави всичко това, така ли? — попита съдията, сякаш най-после беше чул нещо наистина съществено.
— Да. А прави и много други неща…
— Джоузи, ти как наричаш понито си? — продължи Страп.
— Бо, разбира се. Вие знаете това, мистър Страп.
— Знам, Джоузи. Всъщност исках да те попитам, когато викаше понито в обора по име „Бо“, то идваше ли при теб?
— Да.
— Веднага ли?
— Да.
— А да те е ухапвало? Понито в обора, искам да кажа…
— Не, разбира се, че не.
— А уелските понита, специално от стадото на Еър, често ли ритат и хапят?
— Те обичат да се ритат едно друго, но рядко ритат човек. Обаче доста хапят.
— А понито в обора не се е опитвало да те ухапе, така ли? Нищо, че така често държеше главата му, решеше го и го гъделичкаше?
— Бо никога не ме е хапал. Никога.
— А видяла ли си понито в обора да ухапе някого?
— Да.
— Кого?
— Него.
Джоузи посочи Скоти и за миг — тягостен и напрегнат за присъстващите миг — двамата не отлепиха очи един от друг. Джоузи преглътна. Скоти, който беше явно объркан от вълненията в залата и от съдебните ритуали, се изчерви до уши. После зяпна Джоузи с широко отворени очи и прехапа устни по същия начин, по който ги прехапваше и Джоузи.
— Възразявам — спокойно каза татко, без да става.
— Добре, добре — отговори Страп. — Няма да настояваме на това. Още един-два последни въпроса, Джоузи. Обичаш ли понито си?
— Разбира се.
— Какво би направила, ако го загубиш завинаги?
— Бих умряла! — разпалено отвърна Джоузи. Съдията се усмихна на категоричната й увереност, но татко се намръщи. Той не одобряваше да се задават въпроси, които водят до емоционални отговори.
— Възразявам — намеси се татко. — Заради самото дете!
Съдията кимна и си записа нещо с едно малко моливче.
А аз почувствах, че Джоузи беше отговорила точно както трябва — жените в залата едва не изръкопляскаха.
— Това е всичко, Джоузи — каза Страп. — Може би мистър Куйел желае да ти зададе някои въпроси, затова остани още малко в ложата, ако нямаш нищо против.