Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Именно в това е началото, животът и промяната!
Но нека отново се върнем на тамплиерите, открили онова неочаквано знание, което не им давало мира: че човекът някога е дошъл от космоса и отново ще се върне там — един ден!
М-да, но то не беше дадено на Вас, които често летите със самолет и карате по магистралата с повече от 200 км/ч, за които GSM-ът, Интернет и преди всичко телевизията са най-естественото нещо в живота — а на рицарите тамплиери от 12 век!
Казано иначе, всичко това тамплиерите са разбрали във време, когато не е имало Холивуд, научнопопулярни филми или книги на Ерих фон Деникен и изобщо почти никой не е можел да чете и пише. За голяма част от населението Земята все още е била плоска, а тук се появяват няколко рицари, които узнават как е устроена Слънчевата система, научават неща за древни цивилизации, летящи кораби и междупланетарни пътувания. Ама че лудост!
От една страна, църквата се опитва с военни средства да обърне всички не-християни в правата вяра. От друга, точно тези, които водят войни, установяват, че знанието, което намират, тотално променяло всичко!
То щяло да ги прати на кладата — и то моментално! Какво друго да се направи, освен да се пази тайна, да се създаде тайно общество и да се действа зад кулисите?
Създадена е ложа, чийто най-вътрешен кръг е съставен от посветените тамплиери. Всички останали извън него знаели истината само отчасти.
Взема се решение за „основна тайна“ да се декларирана друга тайна — истината за семейството на Исус.
На това ще се върна след малко.
Нека преди това проследим възхода на тамплиерите, след като систематизирали древното атлантическо знание.
В книгата на Хелга Хофман-Шмит четем: „Понеже тамплиерите живеели изцяло по космическите законите на Бога, нашия Създател, за кратко време спечелват безмерно знание и материално богатство и се превръщат в най-властните мъже на онова време. Те са в състояние да направляват съдбата на човечеството по начина, който бил и продължава да е тяхна задача.“ (6, 11)
Бернар от Клерво използва своето влияние и моли папата да благослови „устава“ на ерусалимските рицари (нещо като правилник за поведение), така че тамплиерите да получат легитимност и сигурен статус пред църквата. Най-накрая това става на 31 януари 1128 г., когато Юг дьо Пайен е поканен на църковния събор в Троа. Като легитимен папски представител заседанието е председателствано от кардинал Албано. На него освен архиепископите на Реймс и Сенс, присъстват и не по-малко от десет епископа и множество абати, сред които е и Бернар. Молбата на тамплиерите е приета и така рицарите получават правото да носят наметало — което по онова време е чисто бяло — и да имат собствена конституция. Сега вече били рицари със собствено „законодателство“ — легитимирано от църквата (която по-късно става отговорна за бруталното унищожение на ордена през 1307 година).
Това, което се случва впоследствие, няма аналог в историята. Имам предвид скоростния възход и също толкова бързия и стръмен крах на силния орден.
След като през 1128 г. тамплиерите официално получават правото за собствена конституция, влиянието и материалните им владения светкавично нарастват. Неочаквано те са подкрепени от много влиятелни земевладелци. От целия католически свят към тях започват да текат пари и имения. Когато две години след заминаването си Юг дьо Пайен и Анри от Монбар отново се връщат в Ерусалим, притежават не само папската благословия (за конституция), но и невероятно много пари, ценни предмети, поземлена собственост. Те водят първата група от над сто благородници-новобранци. През 1130 г. орденът вече притежава земи във Франция, Англия, Фландрия, Испания, Португалия и Шотландия. (Шотландия, защото съпругата на Юг дьо Пайен, Катерина от Сен Клер, е шотландска благородничка.)
Трябва да се отбележи, че само за няколко десетилетия те се превръщат в най-силната и най-богата организация на Европа. Манастирите и командориите на тази тайнствена организация никнат като гъби в резултат от съвместната дейност на Тамплиерския и Цистерцианския орден. (1, S. 231)
По време на възхода (доколкото може да се определи исторически) между 1153 и 1170 г. Велик майстор на ордена е Бертран от Бланптфор, което е странно. Той произлиза от южнофренска династия на катари. Официално тамплиерите са смятани за католици и положението наистина е много особено, когато катар става главнокомандващ на католически орден — все едно католик да стане равин при евреите! След дългогодишни офанзиви, четирийсет години по-късно катарите почти изцяло са избити от папската армия. (11, S. 232)