Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Изображение 49: Съвременна диаграма на орбитата на Сириус-В. Данните за годините се отнасят до позициите, които Сириус-В е заемала през тези периоди. Догоните не поставят Сириус-В в центъра на своята рисунка, а го разполагат близо до един от фокусите на елипсовидното образувание — изумителен детайл, който са знаели още преди 700 години!
Опирайки се на това познание и работа със силата на мисълта (т.е. на съзнателното творчество), тамплиерите започнали да привличат енергиите на своя страна, за да изпълнят задачата си: да водят хората по пътя на Закона за резонанса.
Те използвали пирамидата като комуникационен център, в която съблюдавайки определени условия, можели да осъществяват духовен контакт с други същества (независимо дали със или без физическо тяло), разгръщали духовното космическо поле по начина, по който го правели някога атлантите. И отново други същества ги научили на това.
Аз лично мисля, че тамплиерите са притежавали и някакво, нека го наречем „механично комуникационно средство“ — вид предавател и приемник за контакт с чужди форми на интелигентност.
От текстовете, които намират в саркофазите, всъщност се изясняват две неща:
1. Преди атлантите са съществували други цивилизации, които са технически силно развити и са пътували в космоса. Те, както и атлантите са контактували с извънземни форми на интелигентност и е имало оживена комуникация.
2. В текстовете от Атлантида се казва откъде са дошли интелигентните същества: от Сириус!
Древните документи разказват и за генетичните интервенции на „сириусяните“ тук на Земята, за да ускорят развитието ни.
Смятате, че казаното е прекалено, и много бихте искали да имате доказателство?
Няма проблем, спомнете си за догоните.
Племето на догоните, живеещо в Мали, Африка, вече повече от 700 години разполага със знания, които за NASA станаха факт едва през 1970 г., и то единствено благодарение на съвременните технологии. От 700 години догоните знаят, че до Сириус, вляво от пояса на Орион, има втора малка звезда, която го обикаля веднъж за 50 години. Според тях тя е изградена от най-гъстата материя във вселената. Тъй като телескопите ни не бяха забелязали подобно космическо тяло, етнолозите смятаха историята за мит. През 1970 г. в крайна сметка попаднахме на малка бяла планета-джудже, която се оказа невероятно тежка със своите 55 кг на кубичен сантиметър и обикаля Сириус за 50,1 години.
Когато учени посетиха догоните, за да разберат откъде са узнали за нея, те отговорили, че преди около 700 години при тях се приземил космически кораб, чиито екипаж изкопал голяма яма и я напълнил с вода; от кораба изскочили амфибии, доплували до брега и разказали на догоните тайни за космоса. Според казаното, на Сириус живеели два типа раси — едните били амфибии, а другите, които днес ние наричаме Homo sapiens, достигали до четири метра височина.
Ацтеките също имат подобни предания. Според тях преди много хилядолетия на езерото Титикака се приземили космически кораби, от тях излезли рибоподобни хора, потопили се във водата, доплували до брега и разказали същите неща, както и при догоните.
Говорим за амфибии от Сириус, т.е. за същества, които могат да живеят и под вода, но нека си припомним изследванията на Ернст Мулдашев за атлантите в пещерите-самадхи — как изглеждаха те?
Те имаха клепачи, пригодени за бързо плуване под вода, плавателни ципи на ръцете и краката и вентилоподобен нос, характерен за делфините…
Възможно ли е атлантите не само да са имали контакти със Сириус, но по времето на Атлантида планетата ни да е била сириусянска колония?
Текстове от езерото Титикака също разказват, че Виракохас, както инките наричат космическите пътници, притежавали плавателни ципи — подобно на Манко Капак, създателят на перуанския град Куско. Той е рисуван с плавателна ципа.
Вълнуващо, а?
Нека добавим, че в текстовете от Атлантида, които попадат в ръцете на тамплиерите, се говори и за същества, съответно извънземни, които не били дошли от Сириус и изглеждали различно от нас.
Документите разказват за епохата преди Атлантида, аз я нарекох Лемурия, при тях е Лумания.
Хората, живели тогава, са високи на ръст и са силно развити технологично. Те воювали с жителите на другите континенти — наследниците на предходните цивилизации — и се стремят да поробят лемурийците. Когато употребили технологиите за добиване на енергия за унищожение, се стигнало до пропукваме на земната кора, изтичане на голямо количество лава и гигантски потоп. Следствията от катастрофата водят до изместване на полюсите.